Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Уест нервно закрачи из салона. Мечо Пух и Скай Монстър го гледаха онемели. Когато стигна до най-задната комуникационна конзола, той свали от нея генератора на електромагнитен импулс, който вече бе използвал, за да неутрализира проследяващия чип във врата на Заид.

Насочи сондата към главата си като човек, който се готви да се застреля… и натисна бутона.

В същия момент в един черен американски хеликоптер, който току-що кацаше в Басра, техникът, който дежуреше пред компютър с инсталирана в него GPS система, внезапно вдигна глава.

— Полковник Джуда! Проследяващият сигнал от Джак Уест току-що изчезна.

— Къде се намираше той, когато се загуби сигналът?

— Ако се съди по показанията на GPS системата, все още в района на Висящите градини — отговори техникът.

Джуда се усмихна.

— Трейсърът е биометричен и е имплантиран в живата тъкан на мозъка му. Ако Уест умре, трейсърът ще млъкне заедно с него. Вероятно е ранен при срутването на зикурата и досега се е държал със зъби и нокти за живота. Е… почивай в мир, Джак… макар да е жалко, че така и не разбра как си ни водил след себе си по всеки сантиметър от шибания път. За щастие, вече не си ни нужен. Калис… нахрани хората, прегледай оръжията им и се пригответе за излитане към Луксор.

20 март 2006, 02:00

Денят на настъпване на Тартар

В ранните утринни часове на деня, когато слънчевото петно Тартар щеше да се насочи точно към Земята, триста европейски бойци се бяха стаили около международното летище в Луксор, готови да нападнат от засада американските сили, за които се знаеше, че ще пристигнат в южноегипетския град през нощта.

Разделен на две части от Нил, Луксор е сравнително голям град. Икономиката му зависи в изключителна степен от туризма, което е напълно обяснимо, понеже на източния му бряг се намират храмовете на Карнак и Луксор — два от най-впечатляващите археологически обекта в Египет. Храмът Луксор е на самия бряг на великата река и е отделен от нея само от великолепен крайречен булевард, носещ претенциозното име „Корниш“.

На западния бряг на Луксор човек може да види скупчени една до друга високи планини и пресъхнали от векове скалисти хълмове, които се издигат в полите на пустинята. Първата сред тези хълмове долина е прочутата Долина на царете — невероятна колекция от съзнателно невзрачни гробници някога претъпкани с богатствата на фараоните. Това е домът на гробницата на Тутанкамон, Великата гробница на Рамзес и още стотици други. Дори в наши дни на всеки няколко години се открива нова гробница.

На този западен бряг ще видите също така една от най-загадъчните находки, датираща от Древен Египет: погребалния храм на Хатшепсут, проектиран от гениалната царица.

Вкопан в огромна вдлъбнатина сред скалите, погребалният храм на Хатшепсут се състои от три гигантски тераси с колонади под формата на три стъпала, достойни за боговете, като всяко ниво се свързва със следващото чрез колосална рампа.

Храмът заема доминираща позиция в основата на скалите и гледа към Луксор и изгряващото слънце. Размерът на трите тераси — сравними с футболни игрища — е уникален за цял Египет.

Прочут е в цял свят.

През ноември 1997 шестима въоръжени с автомати ислямски терористи избиват тук по най-жесток и хладнокръвен начин 62 туристи. Терористите преследват нещастните невъоръжени туристи цял час — гонят ги през колонадите. Накрая се самоубиват.

Луксор е потопен в историята — едновременно антична и най-нова.

Летището на Луксор обаче се намира на източния бряг и американските самолети кацнаха на него през нощта, един след друг: два транспортни самолета С-130 „Херкулес“, следвани от лек „Лиър Джет“.

Групата не беше голяма — числеността й бе достатъчна, за да пренесе безопасно частите, без да бъде ненужно многобройна, за да не привлича прекалено голямо внимание, както бе казал Маршал Джуда в прихванатия по радиото разговор.

Както обикновено, египетското правителство, отчаяно търсещо по всякакъв начин американското одобрение и в крайна сметка пари, бе разрешило влизането им в страната, без да зададе дори един въпрос.

Но египетското правителство не знаеше за състоящата се от триста бойци европейска група, която точно в този момент заобикаляше пистата за кацане на летището в Луксор с насочени срещу пристигащите американци оръжия.

Франческо дел Пиеро седеше в голям джип „Тойота Ланд Круизър“, паркиран непосредствено до летището, в очакване неговите бойци — основно френски и германски — да направят хода си. С него бяха Магьосника, Зоуи и Фъзи, задържани съвсем наскоро в Рим.