— Можете ли да ми кажете още нещо за инцидента?
Мъжът поклати глава и инспекторът го освободи. Втренчи поглед в пратения по факса лист. Освен снимката на Джейсън Борн върху него имаше и телефонен номер в САЩ. Савой извади мобилния си телефон и набра номера.
— Мартин Линдрос, заместник-директор на ЦРУ. Слушам ви.
— Мосю Линдрос, тук инспектор Ален Савой от Ке д’Орсе. Открихме беглеца ви.
— Моля?
Небръснатото лице на Савой се разтегли в усмивка. Ке д’Орсе обикновено сучеше от цицката на ЦРУ. За инспектора беше огромно удоволствие — да не говорим за чувството за национална гордост — да преобърне нещата.
— Добре ме чухте. Джейсън Борн пристигна на летище „Шарл дьо Гол“ около шест часа парижко време тази сутрин. — Сърцето му изпръхтя при шума на рязко поемане на въздух от другата страна на линията.
— Задържахте ли го? — попита Линдрос. — Борн арестуван ли е?
— За жалост, не.
— Какво имате предвид? Къде е?
— Тук е загадката. — Тишината се проточи толкова, че накрая Савой все пак трябваше да отговори: — Още ли сте на телефона, мосю Линдрос?
— Да, инспекторе. Просто си преглеждам записките. — Пак настъпи тишина, този път по-кратка. — Алекс Конклин е имал тайна връзка във висшите френски правителствени кръгове. Човекът се казва Жак Робине — познавате ли го?
— Certainement 12 12 Разбира се (фр.). — Бел.прев.
. Мосю Робине е министърът на културата. Нали не очаквате да повярвам, че човек от неговия ранг е във връзка с онзи луд?
— Не, ни най-малко — побърза да го успокои Линдрос. — Но Борн вече уби господин Конклин. Щом в момента е в Париж, е логично да се предположи, че може да посегне и на господин Робине.
— Един момент, не затваряйте, ако обичате. — Савой беше сигурен, че името на Робине му се мярна някъде из бумагите от деня. Махна на един от подчинените си да му донесе папка с документи. Запрелиства трескаво докладите, където бяха отбелязани всички разпити, извършени сутринта на територията на „Шарл дьо Гол“ от всички възможни институции — полиция и тайни служби. Не след дълго попадна на търсеното име. Веднага грабна слушалката.
— Мосю Линдрос, днес мосю Робине е идвал тук.
— На летището ли?
— Да, и не само това. Бил е разпитан на същия терминал, където е установено, че е пристигнал Борн. Всъщност министърът е изглеждал доста притеснен, като е чул името на беглеца. Помолил е двама полицаи да го придружат до автомобила му.
— Това доказва теорията ми. — Гласът на Линдрос бе задъхан от превъзбуда и тревога. — Трябва да намерите Робине, инспекторе. Незабавно.
— Няма проблеми — отвърна Савой. — Просто ще се обадя в кабинета му.
— Точно това не бива да правите — извика Линдрос. — Тази операция трябва да остане в пълна тайна.
— Но Борн не може…
— През краткото време, откакто работя по това разследване, инспекторе, се научих да не употребявам израза „Борн не може“, защото Борн може. Той е изключително умен и опасен убиец. Всеки, който го приближи, рискува живота си. Ясно ли е?
— Не ви разбрах, мосю?
Линдрос се постара да говори по-бавно.
— Не знам как ще намерите Робине, но използвайте само сигурни и неофициални канали. Изненадате ли министъра, е възможно да изненадате и Борн.
— D’accord 13 13 Разбрано (фр.). — Бел.прев.
. — Савой стана и се огледа за тренчкота си.
— Чуйте ме добре, инспекторе. Силно съм притеснен за живота на господин Робине. Сега всичко зависи от вас — приключи разговора Линдрос.
Покрай тях прелитаха наблъскани един в друг високи блокове, бизнес центрове, лъскави фабрики — според американските разбирания, скучни и еднообразни сгради, на които свъсеното време придаваше още по-отблъскващ вид. Не след дълго Робине слезе от магистралата и зави на запад по CD47. Вече валеше като из ведро.
— Къде отиваме, Жак? — попита Борн. — Трябва да се добера до Будапеща по възможно най-бързия начин.
— D’accord — отвърна Робине. От време на време поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да провери дали нямат опашка от полицаи. Екипи от разузнаването би забелязал по-трудно, защото използваха немаркирани коли и ежемесечно сменяха марките и моделите, като ги въртяха между отделите. — Бях ти запазил билет за полет, който излетя преди пет минути. Но докато пристигнеш, ситуацията на шахматната дъска се промени. ЦРУ нададе неистов вой за главата ти, който достигна до всички точки на света, където Агенцията има влияние — включително до моя район.
Читать дальше