Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Когато се върна в терминала, Жак Робине го чакаше. Беше висок, изключително атлетичен мъж, облечен в елегантен костюм на фино райе, лъснати спортни обувки и стилен шлифер от туид. Беше поостарял, в косата му имаше повече сребърни нишки, но като цяло беше такъв, какъвто бе изплувал от накъсаната памет на Борн.

Французинът веднага забеляза приятеля си и на лицето му грейна усмивка. Но не тръгна да го посрещне. Показа му с жестове да се насочи към терминала вдясно. Борн моментално разбра причината. В хангара бяха влезли няколко полицаи и разпитваха летищния персонал — очевидно издирваха подозрителното лице, отмъкнало пропуска на хамалина. Борн продължи, без да забързва крачка. Беше вече пред входа, когато забеляза, че от другата страна на вратата има още двама полицаи с автомати, препасани на гърдите, които следят зорко кой влиза и кой излиза от терминала.

Робине също ги видя. Свъси чело и избърза пред Борн, излезе с гръм и трясък през вратата и се отправи директно към полицаите, за да отклони вниманието им. Представи се и те му обясниха, че издирват заподозряно лице, по всяка вероятност терорист, който е откраднал пропуска на човек от персонала. Показаха му фотокопие на снимка на Борн, явно пратена по факса.

Министърът отвърна, че не е виждал този човек. Изведнъж на лицето му се изписа страх. Защото, ами да, не е изключено терористът да е изпратен след него. Дали биха били така любезни да го съпроводят до колата му?

Щом тримата се отдалечиха, Борн отвори вратата и потъна в сивкавата мъгла. Видя как полицаите изпращат Робине до пежото му и се отдалечи в противоположната посока. Министърът се качи в автомобила си и скришом хвърли поглед към Борн. Благодари на полицаите, които се върнаха на поста си пред входа на терминала.

Робине подкара колата, направи обратен завой и се насочи към изхода на летището. Извън полезрението на полицаите забави ход и свали страничния прозорец.

— Разминахме се на косъм, mon ami .

Борн понечи да се качи, но Робине поклати глава.

— При положение, че цялото летище е вдигнато на крак, със сигурност ще има още полицейски постове. — Посегна под волана и натисна бутона за отваряне на капака на багажника. — Няма да пътуваш в лукс. — Погледна го извинително. — Но за момента е най-сигурното, което мога да ти предложа.

Без повече приказки Борн влезе в багажника и затвори капака, Робине тръгна. Добре, че министърът се оказа прозорлив. Преминаха през две блокади, преди да напуснат летището. Първата беше организирана от националната полиция, втората — от Ке д’Орсе, френския еквивалент на ЦРУ. За човек като министъра нямаше проблем да мине през огражденията, но и на двете места му показаха снимката на Борн и го попитаха дали е виждал беглеца.

Десет минути след като се качи на магистралата А1, Робине спря на аварийна отбивка и отвори капака. Борн излезе от багажника, премести се на предната седалка, Робине се върна на магистралата и отпраши на север.

— Той е! — Хамалинът посочи нискокачествената снимка на Джейсън Борн. — Този човек ми открадна пропуска.

— Сигурен ли сте, мосю? Погледнете по-внимателно.

Инспектор Ален Савой попремести снимката пред потенциалния свидетел. Намираха се в хале във вътрешността на трети терминал на летище „Шарл дьо Гол“, където Савой бе решил да устрои временния си щаб. Мястото беше доста отвратително, смърдеше на плесен и дезинфектанти. Струваше му се, че където и да отиде, попада все на такива места. В живота му нямаше нищо постоянно.

— Да, сигурен съм — потвърди онзи. — Блъсна се в мен и каза, че имал мигрена. Десет минути по-късно, когато трябваше да мина през охраняема врата, установих, че пропускът ми липсва. Той го е взел.

— Да, прав сте — кимна инспекторът. — Присъствието ви е засечено на две места, след като сте съобщили за кражбата. Заповядайте. — Подаде му пропуска.

Инспекторът беше нисък на ръст и доста чувствителен на тази тема. Лицето му изглеждаше в безпорядък, като обраслата му тъмна коса. Устните му изглеждаха постоянно свити, сякаш дори когато почива, продължава да мисли за работата си.

— Намерихме го в кофа за боклук.

— Благодаря ви, инспекторе.

— Да ви предупредя, че ще бъдете глобен. В размер на една дневна надница.

— Но това е нечувано! — възмути се хамалинът. — Ще уведомя синдиката. Може да се стигне до демонстрация.

Инспектор Савой въздъхна. Беше свикнал с подобни заплахи. Синдикалистите вдигаха митинги за щяло и нещяло.