Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Дните му бяха групирани в редуващи се периоди, съобразени със схемата на ритмичния му академичен живот. Годината му започваше и свършваше с началото и края на семестрите в университета. Тоест стартът се даваше насред зимата, която неохотно отстъпваше пред свенлива пролет, за да се потопи в горещата и влажна прегръдка на лятото и съпътстващата го изпитна седмица на финала на втория семестър. Част от съществото му се бунтуваше срещу това спокойствие и подреденост — онази част, която бе свързана с предишния му живот и със секретните операции, в които бе участвал по заповед на американското правителство; онази част, благодарение на която остана приятел с бившия си наставник Александър Конклин.

Точно преди поредния завой до слуха му достигнаха груби гласове и подигравателен смях, по стената пробягаха уродливи сенки.

— През ушите ти ще го изкараме жълтурския език, копеленце!

Борн пусна на земята камарата студентски работи и изтича зад ъгъла. В коридора трима младежи — чернокожи, облечени в дълги до земята шлифери — стояха в застрашителен полукръг пред момче с азиатски черти и не му позволяваха да се отдели от стената. Заели позиция с присвити колене и отпуснати напред ръце, приличаха на заредени и готови за стрелба оръжия. В следващия миг Уеб забеляза, че жертвата им е Ронгси Сив — негов любим студент.

— Т’ва тука е наша територия, копеленце, идваме и си набавяме стока за бизнеса! — озъби се единият. Беше жилав младеж с дръзко и предизвикателно, дори нагло изражение.

— Непресъхващ кладенец — додаде другият, който имаше татуиран орел на бузата. Завъртя на пръста си масивния златен пръстен с плочка — един от многото, с които беше накичена дясната му ръка. — Ти май хабер си нямаш за к’ва стока говорим, а?

— Ми да, жълтур — ухили се наглият, облещил очи. — Като те гледам, изобщо не си в час.

— Щял да ни попречи — продължи татуираният и се надвеси над Ронгси. — И к’во ще ни направиш, бе, мамка ти, ще ни покажеш хватки от кунг-фу ли?

Заливайки се в неудържим смях, тримата започнаха да имитират удари във въздуха, като размахваха ръце и крака пред студента, който се прилепи още по-плътно до стената.

Третият негър беше мускулест здравеняк. Измъкна от полите на широкия си шлифер бейзболна бухалка.

— Как пък не. Горе ръцете, жълтур, че ей сега ти изпотроших кокалчетата. — Потупа с бухалката дланта си. — Как предпочиташ — всичките наведнъж или едно по едно?

— Да бе — провикна се първият и също извади бухалка. — Хич няма и да го питам.

Замахна във въздуха, в същия миг Уеб се хвърли към тримата. Беше се приближил толкова безшумно, а те бяха така заети да обиждат жертвата си, че го забелязаха едва по време на атаката му.

Уеб улови бухалката на онзи с наглата физиономия, която летеше право към главата на Ронгси. Татуираният вдясно от него изруга и се засили да му нанесе удар с юмрук в ребрата, в мрака проблесна бокс с остри шипове.

В този миг едно замъглено и мрачно кътче в съзнанието на Уеб се проясни и оттам се надигна личността на Борн, за да поеме нещата в свои ръце. Посрещна удара на татуирания с бицепса си, пристъпи напред и заби лакът в гръдния кош на нападателя. Онзи се прегъна о две, притискайки гърдите си.

Третият негър, по-едър от другарите си, на свой ред изруга и вместо да използва бухалката си, извади джобно ножче. Нахвърли се върху Уеб, който отби атаката и нанесе бърз и прецизен удар върху вътрешната страна на китката му. Ножът изтрополи на пода и се плъзна настрани. Уеб приклещи с крак глезена на нападателя и дръпна рязко нагоре. Здравенякът се просна ничком, претърколи се и търти да бяга.

Борн изтръгна бухалката от ръката на наглия.

— Шибано ченге — изсъска онзи. Зениците му бяха разширени и размътени от употребения наркотик. Извади пищов — евтина играчка — и го насочи към Уеб.

Уеб вдигна бухалката и със смъртоносна точност я стовари между очите му. Онзи се отдръпна, олюля се, нададе вик и изпусна пищова.

Чули глъчката, иззад ъгъла дотичаха двама полицаи от охраната на университета. Профучаха покрай професора и се втурнаха след хулиганите, които си бяха плюли на петите и бягаха, без да се обръщат. Татуираният и едрият подкрепяха ранения си другар. Изхвърчаха през задния вход, посрещна ги яркото следобедно слънце. Охраната ги гонеше по петите.

Макар че полицаите вече се бяха намесили, Уеб едва удържаше Борн да не хукне сам след нападателите. Колко бързо се бе събудил от наложения му сън, с каква лекота установи контрол над поведението на Уеб. Дали защото той го бе поискал? Въздъхна дълбоко, поокопити се и насочи вниманието си към Ронгси Сив.