Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Убиецът взе карабинера, висящ от седалката му, и го щракна за добре обтегнатото въже. Чу как бунтовниците блъснаха с трясък вратата на покрива на трийсетина метра от него. Забелязали убиеца, те откриха огън, без изобщо да забележат опънатата пред тях жица. В същия миг ги застигна мощен взрив, дошъл от последния експлозив С4, заложен от атентатора предната нощ. Без да се обръща да види резултата от действията си, той подръпна въжето за последен път и скочи от покрива. Беше изпънал тялото си така, че обувките с шипове да са насочени към металната преграда между двете армирани стъкла. Дори при минимално отклонение рамката нямаше да поддаде, а това можеше да му струва счупен крак.

Мощният сблъсък изпрати болезнен импулс нагоре по краката му и стигна до кръста му в мига, в който шиповете на обувките прорязваха като консервна кутия прозоречната рамка; останало без опора, стъклото потъна навътре. Разтроши се с трясък и парчетата се разхвърчаха в кабината. Едното се заби във врата на шофьора и почти го обезглави. Убиецът се завъртя наляво. Бодигардът, който седеше на предната седалка, бе оплискан с кръвта на шофьора. Тъкмо посягаше към оръжието си, когато азиатецът стисна главата му с мощните си ръце и му прекърши врата, преди онзи да е гъкнал.

Другите двама охранители, които седяха точно зад шофьорското място, откриха яростен огън, но убиецът се прикри зад тялото на мъртвия им колега, който се превърна в открита мишена. Използвайки мобилното си прикритие и оръжието на мъжа, той се прицели и с хирургическа точност пусна по един куршум в челата на двамата си противници.

Халид Мурат остана сам в машината. Чеченският лидер, с разкривено от омраза лице, беше отворил вратата и крещеше нещо на хората си. Убиецът се хвърли към него и го разтърси, сякаш беше играчка в ръцете му. Мурат с яростно движение се опита да му откъсне ухото със зъби. Бавно, методично, празнично едва ли не, убиецът обви с пръсти шията на последната си жертва и без да откъсва поглед от очите му, заби палеца си право в пръстеновидния хрущял на ларинкса му. В шията на Мурат мигновено нахлу кръв, която го задави и обезсили. Ръцете му се отпуснаха, понечи да посегне към лицето на убиеца. Не успя да го стигне. Мурат се давеше в собствената си кръв, която изпълни дробовете му. Дишането му стана насечено, от гърлото му се чуваше хриптене. Повърна кръв и забели очи.

Убиецът захвърли безжизненото му тяло и се прехвърли на предната седалка. Избута навън трупа на шофьора. Запали двигателя и настъпи газта, преди малкото оцелели бунтовници да са успели да реагират. Машината подскочи напред като състезателен кон от старта, разхвърчаха се отломки и чакъл, миг по-късно пропадна в огромната яма, образувана при втория взрив, и сякаш потъна вдън земя.

Озовал се под земята, убиецът изправи бронетранспортьора и го подкара напред в тесния тунел, поразширен от руснаците, с цел да го използват за тайни нападения срещу укрепленията на бунтовниците. Бронята на машината сегиз-тогиз остъргваше стените, разпръсквайки искри. Но вече беше в безопасност. Изпълнението на плана му приключи така, както бе започнало — с прецизността на часовник.

Минаваше полунощ, когато надвисналите облаци се разсеяха и луната най-сетне се показа. Нагнетената атмосфера долу й придаваше червеникав оттенък, трептящата й светлина чезнеше на фона на незагасналите огньове.

В средата на един стоманен мост стояха двама мъже. Във водата под тях се мержелееха неясните отражения на една безкрайна война.

— Край — подхвана единият. — Халид Мурат беше убит така, че смъртта му да предизвика максимални последствия.

— Не съм и очаквал друго, Хан — отвърна другият. — Безупречната ти репутация до голяма степен се дължи на задачите, които ти поставям. — Беше по-висок от убиеца поне с десетина сантиметра, широкоплещест, дългокрак. Единственото, което помрачаваше безукорния му вид, бе оголената лъщяща кожа, покриваща лявата част на главата и врата му. Този човек притежаваше магнетизма на роден водач. Никой не си позволяваше да бъде некоректен с него. Очевидно се чувстваше като у дома си и в лъскавите коридори на властта, и на обществени форуми, и в забутани тъмни улички.

Хан още не се беше отърсил от спомена за погледа в очите на Мурат в мига, преди да издъхне. Всеки се разделя с живота по различен начин. Хан беше установил, че в това отношение между хората няма нищо общо, защото животът на всеки човек, макар и неизменно греховен, протича неповторимо и по различен начин понася белезите, оставени от греховете. Както няма две снежинки с еднаква форма. При Мурат нямаше капчица страх. Изненада — да, ярост — със сигурност, но и още нещо, по-дълбоко — съжаление и болка, че делото на живота му остава недовършено. Но в последния поглед, помисли си Хан, винаги остава нещо недоизказано. Дали и в този случай се касае за предателство? Знаел ли е Мурат поръчителя на убийството си?