Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Атакуват те! , изкрещя до болка познатият му глас на Борн, който тутакси се върна в главата му. Изчезвай! И тялото на Уеб реагира светкавично, отскачайки встрани в мига, в който втори куршум, изстрелян със заглушител, се вряза в кората на дървото на милиметри от лицето му.

Отличен стрелец. Мислите на Борн заработиха в съзнанието на Уеб в режим „под обстрел“.

Очите на Уеб виждаха нормалния свят. В същото време съществуващият паралелно с него необикновен свят на Джейсън Борн — смъртоносна и опасна територия за посветени и привилегировани — бе нажежен до пръсване в главата му. Един-единствен, безкрайно кратък миг бе достатъчен, за да се сложи край на нормалния живот на Дейвид Уеб, да бъде откъснат той от всичко скъпо на сърцето му. Дори непредвидената му среща с Ронгси вече му се струваше далечна и чужда, сякаш случила се в друг живот. Плъзна ръка по кората на дървото и опипа дупката, оставена от куршума. Вдигна глава. Не Уеб, а Джейсън Борн проследи траекторията на куршума до прозореца на третия етаж в сградата при отсрещния ъгъл на двора.

Наоколо все така щъкаха студентите от университета — мотаеха се безцелно, разговаряха, спореха, обясняваха се. Разбира се, никой не бе забелязал нищо, а ако изобщо бяха чули звук, той не означаваше нищо за тях и моментално бе забравен. Уеб изостави скривалището си зад дървото и бързо се шмугна сред групичка студенти. Смеси се с тях, забързан, гледайки да следва тяхната крачка. Засега те бяха най-добрата му закрила, понеже го скриваха от полезрението на снайпериста.

Вървеше като в полусън, сомнамбул, който вижда и усеща всичко с повишена чувствителност. Сред усещанията му имаше и презрение към всички цивилни, които населяваха обикновения свят — включително към Дейвид Уеб.

След втория изстрел Хан се отдръпна смутен. Нетипична за него реакция. Умът му заработи трескаво, опитвайки се да асимилира случилото се току-що. Вместо да изпадне в паника и да избяга като подплашено животно обратно към „Хийли Хол“ — както Хан бе очаквал — Дейвид Уеб спокойно потърси прикритието на дърветата и изчезна от полезрението на снайпериста. Подобни действия изглеждаха направо невероятни, като се има предвид съдържанието на краткото досие, което Хан получи от Спалко. Нещо повече, след втория изстрел Уеб се приближи до дървото и огледа дупката от куршума, за да проследи траекторията му. После се възползва от прикритието на студентите и се отправи директно към сградата, където се криеше Хан. Колкото и да бе невероятно, жертвата се впусна в контраатака, вместо да го удари на бяг.

Леко изнервен от този неочакван обрат, Хан трескаво разглоби пушката си и я прибра в раницата. Уеб приближаваше сградата. След броени минути щеше да е горе.

Борн се отдели от потока на студентите и влетя в сградата. Още с влизането хукна по стълбището към третия етаж. Зави наляво. Седмата стая вляво — аудитория. Коридорът бе изпълнен с глъчката на студенти от цял свят — африканци, азиатци, латиноамериканци, европейци. Всяко лице, независимо за колко, кратко го мярваше, се запечатваше в паметта на Джейсън Борн.

Непрестанната глъчка на студентите, внезапните изблици смях контрастираха с опасността, която дебнеше наблизо. Приближил вратата на търсената стая, отвори джобното ножче, което бе конфискувал след схватката с тримата хулигани, и го стисна в юмрука си така, че острието да стърчи като шип между показалеца и средния му пръст. Отвори плавно вратата, сви се на топка и се търколи през прага, като тупна зад тежкото дъбово писалище на около три метра от вратата. Ръката, в която стискаше ножа, разпра въздуха. Беше готов за всичко.

Стана дебнешком. Посрещна го празната класна стая с тебеширен прах и тук-там слънчеви петна. Изпъна се и се огледа, ноздрите му се разшириха, сякаш попиваше миризмата на снайпериста, за да извика чрез нея очертанията на тялото му. Доближи се до прозорците. Единият беше отворен — четвъртият отляво. Спря се пред него, загледан в мястото под дървото, където допреди броени мигове бе разговарял с Ронгси. Ето къде е стоял снайперистът. Борн си представи как онзи е положил приклада на пушката върху перваза, как е доближил око до мощния мерник и е огледал целия двор. Играта на светлини и сенки, преминаващите студенти, неочакван изблик на смях или спор. Пръстът му е върху спусъка, плавен натиск. Пс-сът! Пс-сът! Един изстрел, втори.

Борн огледа рамката на прозореца. Отиде до черната дъска и загреба малко тебеширен прах. Върна се и внимателно издуха праха от пръстите си така, че да покрие повърхността на перваза. Нямаше нито един отпечатък. Всичко беше старателно избърсано. Коленичи, плъзна поглед по стената под прозореца, по пода около себе си. Не откри нищо — нито издайнически фас, нито случайно косъмче, нито гилзи. Педантичният убиец бе изчезнал без следа така, както се бе появил. Сърцето му биеше лудо, умът му работеше трескаво. Защо някой ще иска да го убие? Със сигурност не е човек, когото познава в сегашния си живот.