Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Появи се заставката на предаването, после реклама.

Борн изключи телевизора с дистанционното и в стаята настъпи тишина. Нищо чудно Алекс и Мо да са някъде навън, увлечени в разговор. Панов обичаше да се разтоварва по този начин и може да е решил да създаде подобни навици и на стария си приятел. Отключената врата обаче си оставаше загадка.

Борн възстанови мислено маршрута си — влезе във фоайето, изтича нагоре по стълбището, прескачайки стъпалата през едно. Двете спални за гости бяха празни, не личеше скоро някой да ги е ползвал. Продължи по коридора и навлезе в покоите на Конклин — спартанска обстановка, типична за един ветеран. Леглото беше тясно и твърдо, подобно на обикновен нар. Не беше оправено, явно миналата нощ Алекс е спал там. Както подобава на човек, пълен с тайни, в стаята си не бе оставил почти нищо, което да говори по някакъв начин за миналото му. Борн взе поставена в рамка снимка на жена с дълга чуплива коса, светли очи и блага, леко иронична усмивка. Разпозна царствените лъвски фигури, украсяващи шадравана „Сен Сюлпис“, пред който бе снимана жената. Париж. Върна снимката на мястото й, надзърна в банята. Нищо интересно.

Слезе на долния етаж, стенният часовник в кабинета на Конклин удари два пъти. Беше стар корабен часовник с кристалночист камбанен звън. В ушите на Борн обаче този звън прозвуча зловещо. Представи си го как преминава през цялата къща като черна вълна. Пулсът му се ускори.

Продължи по коридора, покрай кухнята, където надзърна пътьом. Плотовете от неръждаема стомана бяха безупречно чисти. Машината за лед в хладилника работеше. Изведнъж го видя — полирания ясенов бастун на Конклин с извита сребърна дръжка. След една особено ожесточена акция в Европа Алекс бе останал инвалид с единия крак. Никога не би излязъл навън без бастуна си.

Кабинетът му се намираше зад ъгъла вляво. Представляваше уютна ъглова стая с ламперия и изглед към осеяната с дървета ливада. В дъното на ливадата имаше шадраван, заобиколен от ириси, отвъд който се ширваше смесената гора, заемаща почти цялата територия на имението. Борн се отправи към кабинета с нарастващо чувство за безпокойство. Отвори вратата и се закова на място.

Никога преди не бе усещал по-осезаемо присъствието на двама души в себе си. Благодарение на това обаче сега успя да погледне на ситуацията отстрани, като безпристрастен наблюдател. Тази чисто аналитична част от мозъка му регистрира, че Алекс Конклин и Мо Панов лежат на пъстрия персийски килим. И двамата бяха простреляни в главите, кръвта вече беше изтекла от раните им, попила в килима, на места образувала локвички, другаде преляла върху лакирания паркет и блестеше, все още несъсирена. Конклин гледаше в тавана, очите му бяха замъглени. Лицето му изглеждаше разпалено и гневно, сякаш всичката жлъч, събирана в душата му, изведнъж беше избила на повърхността. Мо беше извърнал глава, сякаш е искал да види нападателя си. Лицето му пазеше изражението на ужас. В последния миг на живота си той бе погледнал в очите надвисналата над него смърт.

Алекс! Мо! Господи! Господи! В един миг всички емоционални прегради в душата му се взривиха и Борн се свлече на колене, главата му се пръскаше от изживяния шок и ужас. Целият му свят се разтърси из основи. Алекс и Мо мъртви — не можеше да повярва дори при красноречивата гледка пред себе си. Никога вече няма да разговаря с тях, никога вече няма да има възможност да почерпи от тяхната опитност. Пред очите му преминаха безброй картини, спомени, свързани с двамата му приятели, с времето, което бяха прекарали заедно. Напрегнати и опасни моменти, смъртоносни схватки. А след тях идеше ред на отпускането и на насладата от една близост, възможна само между хора, преминали заедно през сериозни изпитания. Два живота, отнети насила, оставили след себе си гняв и страх. Вратата към неговото минало се затръшна най-неочаквано и окончателно. Както Борн, така и Уеб потънаха в скръб. Борн се стегна, наложи си да преодолее истерията, победила Уеб, да не си позволи да заплаче. Не можеше да си позволи лукса да скърби. Трябваше да мисли.

Съсредоточи се върху огледа на местопрестъплението, върху подреждането на всички подробности в главата си, като в същото време се опитваше да разбере какво се е случило. Приближи се, като внимаваше да не стъпи в някоя локвичка кръв и да не унищожи някоя улика. Алекс и Мо бяха застреляни смъртоносно, очевидно с пушката, която лежеше на килима помежду им. Всеки от двамата бе получил по един куршум. Очевидно ставаше въпрос за професионална акция, не за нападение с цел грабеж. Борн забеляза в ръката на Алекс мобилния му телефон. Може би е говорел с някого, когато са го застреляли. Може би е станало, докато Борн се опитваше да се свърже с него? Възможно е. По вида на кръвта, състоянието на телата и все още невкочанените пръсти можеше да се съди, че убийствата са извършени преди не повече от час.