Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Вместо да се изопне, за да посрещне атаката, Борн отпусна максимално тялото си. Не направи опит да отвърне на удара, а, напротив, прилепи лакти към торса си и в момента, в който тялото му олекна напълно, заби лакти рязко назад и нагоре и се усука. Докато се мяташе яростно, се изтласка навън с помощта на китката си. Успял да се освободи от чуждата тежест, си пое жадно въздух. По лицето му се стичаше вода и замъгляваше погледа му, затова успя само да мерне смътно силуета на нападателя. Посегна да го удари, но намери само въздух.

Онзи бе изчезнал светкавично, както се беше появил.

Хан се запрепъва по каменистото дъно, като полагаше неистови усилия да поеме въздух с травмираното си гърло. Слисан и разгневен, се добра до крайбрежния гъсталак и потъна в непроходимите дебри. Докато се опитваше да успокои дишането си, масажираше нежната област около адамовата си ябълка, където бе попаднал лакътят на Уеб. Това не беше случайно попадение, а премерена контраатака на професионалист. Хан не знаеше какво да мисли, по тялото му пропълзяха тръпки на страх. В едно бе сигурен — Уеб е опасен, далеч по-опасен, отколкото се полага на един университетски преподавател. Явно не за пръв път беше под обстрел, знаеше как да проследи траекторията на куршума, умееше да се ориентира в гората и да води ръкопашен бой. А още при първите признаци за евентуален проблем се отправи към дома на Александър Конклин. Кой е този човек? Който и да е, Хан повече няма да си позволи да го подцени. Ще го намери, ще си възвърне психологическото предимство. И преди да настъпи неизбежният край, Уеб ще изпита страх от него.

Мартин Линдрос, заместник-директорът на ЦРУ, пристигна в имението, където през последните години бе живял Александър Конклин, точно в шест часа без шест минути. Посрещна го висшестоящ инспектор от Щатското полицейско управление на Вирджиния — припрян мъж с олисяващо теме на име Харис, който се опитваше да умиротвори претендиращите да поемат случая представители на щатската полиция, местното шерифство и ФБР. Още щом стана ясно чии са телата, намерени в къщата, трите институции се впуснаха в разгорещен диспут на чия територия е извършено престъплението и кой трябва да води разследването. С пристигането си Линдрос преброи дванайсет коли и над трийсет души. Трябваше да се въведе ред и да се начертае план за действие.

Здрависа се с Харис и го погледна право в очите.

— ФБР са вън от играта, инспектор Харис — подхвана Линдрос. — Двойното убийство поемаме ние с вас.

— Тъй вярно, сър — отривисто отвърна Харис.

Доста висок на ръст, детективът явно беше свикнал да стои приведен и тази стойка, заедно с огромния влажен поглед и печалното изражение, му придаваше вид на човек, отдавна изгубил жизнената си енергия.

— Благодаря ви. Имам някои…

— Не ми благодари, инспекторе. Гарантирам, че ни очакват доста неприятни моменти. — Изпрати помощника си да се оправя с ФБР и хората на шерифа. — Някакви следи от Дейвид Уеб? — Беше получил информация от федералните, че колата на Уеб е открита на алеята пред къщата на Конклин. Всъщност Уеб не беше правилното име. Джейсън Борн. Борн беше причината директорът на ЦРУ да изпрати заместника си да се заеме лично с разследването.

— Засега нищо — отвърна Харис. — Но пуснахме кучетата.

— Добре. Имаме ли полицейски кордон, който да отцепи района?

— Смятах да пратя моите хора, но се появиха федералните и… — Харис поклати глава. — Обясних им, че всяка секунда е ценна.

Линдрос погледна часовника си.

— Отцепете район в радиус от половин миля. С част от хората си направете вътрешен кордон с радиус четвърт миля. Може да намерят нещо интересно. Ако е необходимо, извикайте подкрепление.

Докато Харис даваше разпореждания по радиостанцията си, Линдрос го премери с поглед.

— Как ти е малкото име? — попита той, щом детективът приключи.

— Хари.

— Хари Харис? Майтапиш се, нали?

— Не, сър.

— Къде им е бил умът на твоите старци?

— Нямам представа, сър.

— Е, добре, Хари. Да видим с какво разполагаме.

Линдрос наближаваше четирийсетте. Интелигентен, с пясъчноруса коса, възпитаник на елитен университет. Управлението го вербува за свой кадър от друго място. Бащата на Линдрос беше твърдоглав и упорит човек, който не се страхуваше да говори каквото мисли и да постъпва така, както смята за правилно. Успя да предаде своя свободолюбив и независим дух и на младия Мартин, заедно с чувството си за дълг към родината. Линдрос беше убеден, че именно тези му качества бяха привлекли вниманието на директора на ЦРУ към него.