Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Сърцето на Линдрос падна в петите.

— Значи не мислите…

— Ти какво, искаш да представя това така наречено доказателство на оная кучка ли? — Директорът поклати глава. — Ще ми го натика направо в гърлото.

Разбира се, първото, което мина през главата на Стария, беше, че Борн е проникнал в компютърната база данни на правителството от Будапеща — нали затова активира Кевин Маккол. Но нямаше смисъл да го казва на Мартин. Това само би го объркало допълнително. Не, помисли си директорът, парите за оръжието идват от Будапеща, накъдето беше отлетял Борн. Поредното съкрушително доказателство за неговата вина.

Линдрос прекъсна мислите му.

— Значи не ме оторизирате да се върна при Драйвър…

— Седем и половина минава, Мартин, и стомахът ми ужасно се бунтува. — Стария се изправи. — За да ти докажа, че не е нищо лично, те каня на вечеря.

„Европейска скара“ беше ресторант за посветени, където директорът имаше постоянно запазена маса. Опашките бяха за обикновените граждани и дребните държавни чиновници, не за него. На тази територия могъществото му надигаше глава от сенчестия свят, където дремеше, за да се прояви в пълния си блясък пред цял Вашингтон. Малцина в правителствените структури притежаваха властта на Стария. Нищо не можеше да се сравни с усещането да се възползваш от тази сила след тежък ден. Оставиха колата на портиера и се изкачиха по дългото гранитно стълбище до ресторанта. Попаднаха в тесен коридор, на чиито стени висяха снимки на президенти и други известни политически фигури, вечеряли в заведението. Както обикновено, директорът спря пред фотографията на Дж. Едгар Хувър и неговата сянка — Клайд Толсън. Очите на Стария се впиха в лицата им, сякаш можеше да изтръгне с огън двамата от пантеона на великите мъже.

— Никога няма да забравя как засякохме бележката на Хувър, с която се призоваваха всичките му висши офицери да проучат връзката на Мартин Лутър Кинг и комунистическата партия с демонстрациите срещу войната във Виетнам. — Поклати глава. — От какъв свят съм бил брънка.

— Това е история, сър.

— Позорна история, Мартин.

След това изявление той прекрачи стъклените врати на заведението. Залата се състоеше от дървени сепарета, прегради от шлифован кристал и бар с огледала. Както обикновено, имаше опашка, през която директорът мина като „Куин Мери“ през флотилия от моторници. Спря се пред подиума, обслужван от елегантен салонен управител с прошарена коса.

С приближаването на директора онзи се обърна, стиснал до гърдите си тесте продълговати менюта.

— Господин директор! — облещи очи. По обикновено румените му бузи пропълзя лека бледност. — Нямахме представа, че ще ни удостоите с присъствието си тази вечер.

— Откога трябва да се обаждам предварително, Джак?

— Да ви предложа питие на бара, господин директор? Любимото ви уиски?

— Гладен съм, Джак — потупа се по корема Стария. — Ще пропуснем аперитивите и ще се отправим директно към масата ми.

Управителят изглеждаше определено притеснен.

— Само минутка, господин директор, ако обичате.

— Какво му става? — раздразнено попита директорът.

Линдрос хвърли поглед на ъгловата маса на директора, видя, че е заета, и на свой ред пребледня. Директорът улови изражението му и се завъртя, за да надзърне между тълпата сервитьори и гости към любимата си маса, където неговото място, символ на могъществото и силата му, бе заето от Алонзо-Ортис. Съветничката по националната сигурност на Съединените щати беше погълната от разговора си с двама сенатори от Комитета за международно разузнаване.

— Ще я убия, Мартин. Господ да ми е на помощ, ще разкъсам тъпата кучка парче по парче.

В същия момент управителят, плувнал в гореща пот, се върна.

— Приготвили сме ви чудесна маса, господин директор — за четирима е, но сега е специално за вас, господа. Питиетата са от заведението.

Директорът преглътна яростта си.

— Чудесно — рече, давайки си сметка, че няма как да скрие пламналото си лице. — След теб, Джак.

Управителят ги поведе по маршрут, който старателно заобикаляше старата маса на директора, за което той му благодари наум.

— Казах й, господин директор — тихичко заобяснява управителят. — Дадох ясно да се разбере, че специално тази ъглова маса е ваша, но тя настоя. Изобщо не приемаше откази. Какво можех да направя? Питиетата ви идват, секундичка. — Джак изломоти всичко това на един дъх, докато ги настаняваше и оставяше пред тях менютата с питиетата и храната. — Мога ли да направя нещо друго за вас, господин директор?