Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Докторът сложи Борн да седне на кушетката и започна да си мърмори под мустак, ровеше усърдно по шкафовете, изваждаше по нещо оттук–оттам. Върна се при пациента, на когото беше казал да се съблече до кръста, нагласи подвижната желязна лампа така, че да осветява максимално бойното поле. След това се зае да бинтова ребрата на Борн стегнато с три вида материали — памук, ластичен бинт и някаква друга еластична лента, за която каза, че съдържа кевлар.

— По-добра превръзка — здраве му кажи — обяви той, след като приключи.

— Не мога да дишам — оплака се Борн.

— Чудесно, защото така няма да те боли толкова. — Разклати кафяво пластмасово шишенце. Ще ти дам успокоителни, но за човек като теб… не, по-добре не. Лекарството ще попречи на възприятията ти и нищо чудно следващия път да те видя на операционната маса.

Борн се усмихна на опита за шега.

— Ще направя каквото е по силите ми, за да ви спестя тази гледка. — Бръкна в джоба си. — Какво ви дължа?

Докторът вдигна ръце.

— Моля ви.

— Как да ти се отблагодаря, Ищван? — попита Анака.

— Най-добрата отплата за мен е да те видя отново, скъпа. — Той пое лицето й между дланите си, целуна я първо по едната буза, после по другата. — Обещай ми, че в скоро време ще дойдеш у нас на вечеря. Липсваш ни — и на мен, и на Бела. Хайде, скъпа, моля те. Бела ще ти сготви от нейния гулаш, който ти толкова обичаше като малка.

— Би било чудесно, Ищван, непременно ще намина някой път.

Останал доволен от обещанието, доктор Амбрус ги изпрати.

— Трябва да се вземат някакви мерки за Ранди Драйвър — рече Линдрос.

Директорът приключи с подписването на купчина документи, бутна ги встрани и едва тогава вдигна глава.

— Чух, че здравата те е наемел.

— Нещо не ви разбирам, сър — намирате това за забавно ли?

— Съжалявам, Мартин — отвърна Стария с подигравателна усмивка, която не се постара да прикрие. — Напоследък не намирам много източници на забавление.

Ослепителната слънчева светлина, която цял следобед озаряваше статуите на тримата войници пред прозореца, беше омекнала и сега бронзовите фигури изглеждаха мрачни, спотаени в тегнещите отгоре им сенки. Крехката светлина на поредния пролетен ден бързо премина в нощ.

— Искам срещу него да бъдат взети мерки. Искам достъп до…

Лицето на директора придоби сериозно изражение.

— Искам това, искам онова — абе ти да не си на три годинки?

— Вие лично ми възложихте да разследвам убийствата на Конклин и Панов. Просто изпълнявам заповедите ви.

— Да разследваш ли? — В гласа му затрептяха гневни нотки. — Няма никакво разследване. Казах ти, Мартин, при това съвсем ясно, че искам да се сложи точка на цялата история. Оная кучка живи ще ни одере, ако продължава да се лее кръв. Искам нещата да обръгнат и да се забравят възможно най-скоро. Най-малко ми е притрябвало да си пъхаш носа из подразделенията на Агенцията и да вилнееш вътре като слон в стъкларски магазин. — Вдигна ръка, за да парира обясненията на заместника си. — От тебе се иска да окачиш въжето на врата на Харис и да издигнеш бесилото му нависоко — толкова нависоко, че Алонзо-Ортис да е абсолютно убедена, че си знаем работата.

— Щом настоявате, сър… Но с цялото ми уважение, позволете да отбележа, че това в момента би било огромна грешка. — Директорът зяпна в изненада, но Линдрос не трепна, вместо това използва случая да плъзне върху бюрото му разпечатката, която му прати Харис.

— Какво е това? — Стария обичаше да го информират предварително за съдържанието на онова, което му се дава за четене.

— Част от списък в компютърния архив на руска мрежа за нелегална търговия с оръжие. Пистолетът, с който е извършено убийството на Конклин и Панов, фигурира в него. Оръжието е регистрирано на името на Уеб, но документът всъщност е фалшив. Това доказва, че става въпрос за клопка — че Уеб не е убил двамата си най-близки приятели.

Директорът се съсредоточи върху разпечатката, плътните му вежди надвиснаха над очите.

— Това не е никакво доказателство, Мартин.

— Пак с цялото ми уважение, сър, не разбирам как може да пренебрегвате фактите, след като са ви пред очите.

Директорът въздъхна, бутна листа встрани и се облегна назад.

— Как да ти кажа, Мартин, обучил съм те добре. Но май ми се струва, че има още много да учиш. — Посочи документа на бюрото си. — От този документ става ясно, че оръжието, с което Джейсън Борн е убил Алекс и Мо Панов, е било платено чрез телеграфен запис от Будапеща. Борн има безброй банкови сметки в Европа, главно в Цюрих и Женева, но защо не и в Будапеща. — Изсумтя. — Хитър номер — поредният, на който го е научил лично Алекс.