Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Това беше единствената причина да се присъедини към бунтовниците и да се спусне в дълбините на ада. Но изведнъж я обзе ужас, уплаши се от онова, което можеше да открие. Оказа се, че няма нищо за откриване — от брат й нямаше и следа. Сякаш Канти никога не бе съществувал.

Зина се събуди с вик. Седна, огледа се, осъзна, че е в самолета на Спалко на път за Исландия. Обляното в сълзи личице на Канти още витаеше из недоразбуденото й съзнание, ноздрите й усещаха задушливата миризма на луга, която се носеше от масовите гробове в Красная турбина. Отпусна глава назад. Неизвестността я терзаеше отвътре. Ако знаеше със сигурност, че брат й е мъртъв, вероятно би преодоляла чувството си за вина. Но ако по някаква чудна случайност той е все още жив, тя така и няма да разбере, няма да му се притече на помощ и да го избави от мъченията, но които руснаците със сигурност продължават да го подлагат.

Усетила приближаващи стъпки, Зина вдигна глава. Беше Магомет, един от двамата висши офицери на Хасан, които пътуваха с тях до Найроби, за да застанат на прага на свободата. Другият, Ахмет, грижливо я отбягваше, откакто я видя да се чувства тъй удобно в европейската си рокля. Магомет беше мъж канара с очи като турско кафе и дълга къдрава брада, която решеше с пръсти в мигове на нервност. Спря се над нея леко приведен, подпрян на облегалката.

— Наред ли е всичко, Зина? — попита.

Очите й подириха Хасан, видя, че е заспал. Веднага изви устни в дяволита усмивка.

— Сънувах приближаващата победа.

— Ще бъде прекрасно, нали? Най-накрая ще отмъстим! Ще удари и нашият час!

Тя усещаше, че Магомет би дал мило и драго да може да поседи до нея, но не го покани. Нека се радва на благоволението й изобщо да го допусне до себе си. Протегна се, изпъчи гърди, беше й забавно да види как очите му се разширяват съвсем лекичко. „Остава само да изплези език“, помисли си.

— Да ти донеса ли кафе? — попита той.

— Ами да, би ми дошло добре.

Той много внимаваше гласът му да звучи неутрално и следеше зорко за евентуални намеци от нейна страна. След важната задача, поставена й от Шейха, нейното положение вече беше друго. Всички забелязаха оказаното й доверие — и той, и Ахмет. Те, както повечето чеченци, по принцип я смятаха за по-низше същество. За миг се поколеба, осъзнала необятността на културната бариера, която се опитваше да срути. Успя да се окопити и да възвърне самообладанието си. Планът, който си състави — не без подстрекателството на Шейха, — беше брилянтен. Зина беше напълно убедена в неговата ефективност. Магомет понечи да се обърне, но тя го спря, готова да вкара плана си в действие.

— Направи кафе и за себе си.

Щом той се върна, тя пое чашата от ръката му и отпи, без да го покани да седне. Той остана прав, подпрял лакти на облегалката, стиснал чашата си с две ръце.

— Разкажи ми за него — подхвана Магомет.

— За Шейха ли? Не си ли питал Хасан?

— Хасан Арсенов не казва нищо.

— Сигурно ревниво пази положението си на привилегирован — рече тя, надзъртайки над ръба на чашата.

— Това и за теб ли важи?

Тя се засмя меко.

— Не, аз нямам нищо против да споделя впечатленията си. — Отпи от кафето. — Шейхът е ясновидец. Той вижда света не такъв, какъвто е, а какъвто ще бъде след година, след пет години! Да прекараш край него известно време, е изключително преживяване. Той е човек, който упражнява пълен контрол върху всички аспекти на личността си, човек, чиято власт се разпростира из целия свят.

— Значи наистина сме спасени — въздъхна Магомет.

— Да, така е. — Зина остави чашата, извади бръснач и крем за бръснене, които бе намерила в добре оборудваната тоалетна.

— Ела, седни срещу мен.

Колебанието му продължи само миг. Щом седна, беше толкова близо до нея, че коленете им почти се докосваха.

— Не можеш да се появиш в Исландия в този вид.

Тъмните му очи проследиха пръстите й, които започнаха да решат брадата му. Без да откъсва поглед от неговия, Зина взе ръката му в своята и я отдели от брадата му. Отвори бръснача, намаза с крем дясната му буза. Острието простърга по кожата му. Магомет трепна, после, докато тя движеше инструмента по лицето му, затвори очи.

В един момент Зина усети, че Ахмет се е надигнал от мястото си и я наблюдава. Дотогава половината брада на Магомет вече беше изчезнала. Тя не прекъсна работата си, Ахмет стана и се приближи. Не каза нищо, но гледаше с невярващ поглед как брадата на другаря му изчезва и под нея лъсва голото му лице.