Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Спалко направи знак и чеченците го последваха надолу по стълбите. Щом Спалко свали NX20 , шофьорите бяха готови. Затвориха сандъците и ги отнесоха в джиповете.

Петимата обиколиха пеш улицата, свърнаха по съседните преки. Продължиха по четири преки във всяка посока и навсякъде видяха един и същи резултат: смърт и умиращи, още смърт и още умиращи. Върнаха се по колите триумфиращи. Щом всички се настаниха, джиповете потеглиха, за да обиколят целия периметър от един квадратен километър — площта, върху която според доктор Шифър се разпростираше въздействието на NX20 . Спалко със задоволство установи, че докторът нито е излъгал, нито е преувеличил.

През следващия час, докато зарядът се изчерпа, колко ли ще са труповете и умиращите? След първите хиляда Спалко престана да брои, но предположи, че ще са около три пъти по толкова, може би дори пет пъти.

Преди да напуснат града на мъртвите, той даде заповед и шофьорите му започнаха да палят наред, заливайки всичко с нафта. Към небето мигновено се надигнаха пелени от пламъци, които поглъщаха всичко по пътя си.

Гледката им подейства успокояващо. Огънят щеше да заличи следите от случилото се тук тази сутрин, понеже никой не биваше да знае за него — не преди да приключи мисията им в Рейкявик.

„Което ще стане само след някакви си четирийсет и осем часа“, помисли си тържествуващ Спалко. Нищо не можеше да ги спре.

„Светът ми принадлежи.“

— Май имаш вътрешен кръвоизлив — заключи Анака, след като за пореден път огледа отеклата синина на тялото му. — Трябва да те заведем в болница.

— Много смешно — сряза я той. Но наистина го болеше повече, имаше чувството, че при всяко поемане на въздух ребрата му се врязват дълбоко в плътта. Но за болница и дума не можеше да става.

— Добре — примири се тя, — тогава да извикаме лекар. — И вдигна ръка, за да парира отказа му. — Познавам един приятел на баща ми — Ищван, изключително дискретен човек. Татко го е използвал в особени случаи и не е имал проблеми.

Борн поклати глава.

— Най-много да отидеш до аптеката — нищо повече.

Преди да е размислил, тя грабна палтото и чантата си и извика, че няма да се бави.

В известен смисъл Борн остана доволен, че Анака излезе — нуждаеше се от малко време насаме със себе си. Свит на дивана, се сгуши по-плътно в завивката. В главата му сякаш гореше огън. Беше убеден, че доктор Шифър е разковничето. Първо трябва да открие него, а той ще го доведе и до човека, поръчал убийствата на Алекс и Мо и заложил капана на Дейвид Уеб. За жалост обаче едва ли има достатъчно време. Феликс Шифър е в неизвестност. Ласло Молнар е мъртъв от два дни. Ако, както предполагаше Борн, Молнар не е издържал на изтезанията и в крайна сметка е дал нужните отговори, докторът най-вероятно вече е заловен. А това означава, че изобретението на Шифър, някакво биологично оръжие с кодово име NX20 , също е във вражески ръце. Борн не можеше да забрави как при споменаването на това оръжие Ленард Файн, човекът на Конклин, едва не си глътна езика.

Но кой е врагът? Единственото име, известно му за момента, бе Степан Спалко — шеф на благотворителна организация с международна известност. Но въпреки тази дейност според Хан именно въпросният Спалко е поръчал убийствата на Алекс и Мо и е отклонил дирята към Борн. Възможно ли е Хан да лъже? Ако има свои сметки за разчистване със Спалко, едва ли ще тръгне да споделя информацията си с Борн.

Хан!

Дори самата мисъл за този човек изпълваше Борн с нежелани емоции. Направи усилие да съсредоточи яростта си в друга посока — правителството на САЩ. Да го излъжат. Съзнателно да скрият от него истината. Защо? Какво са се опитали да скрият? Дали са подозирали, че Джошуа е жив? И ако да, защо не са го казали на баща му? Какво са целели? Притисна главата си с ръце. Погледът му се премрежи; предмети, които преди минута му се струваха близо, сега изглеждаха далеч. Дали не откача? Изруга наум, отметна завивката и стана, без да обръща внимание на внезапната болка, пронизала тялото му. Заклатушка се към якето си, под което беше скрит керамичният пистолет. Взе го. За разлика от успокоително тежкото стоманено оръжие, това тук беше леко като перце. Подържа го, пъхна пръста си зад спусъка. Остана доста време втренчен в пистолета, докато мисълта му се бореше да проумее кой болен мозък, заровен дълбоко във военните структури, е взел решение да скрият от Дейвид Уеб, че тялото на сина му не е намерено. Сигурно са преценили, че след като не знаят със сигурност дали е оцелял или не, ще си спестят доста разправии, ако просто го обявят за мъртъв.