Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Утре сутрин по изгрев-слънце — заключи и другите се изправиха заедно с него. — La illaha ill Allah.

— La illaha ill Allah.

Късно през нощта Спалко лежеше в кревата и пушеше. Беше включил само една лампа и виждаше блещукащите светлини на града и, отвъд, гористия мрак на резервата. Изглеждаше потънал в размисъл, но всъщност умът му работеше като бръснач. Чакаше.

Далечният рев на дивите животни не даваше на Ахмед да заспи. Седна в леглото, разтърка очи с дланите на ръцете си. За него беше необичайно да не спи дълбок сън и нямаше представа как да постъпи. Полежа още малко насила, но вече беше буден, сърцето му биеше бясно и нямаше никакъв шанс да заспи.

Насочи мислите си към предстоящия ден и цъфналото цвете на неговото обещание. Нека Аллах ни помогне да започнем нова ера, помоли се той.

Въздъхна, пак седна, прехвърли крака през ръба на леглото и се изправи. Сложи си непривичните европейски панталони и риза. Дали ще свикне някога с тях. Аллах не би го допуснал.

Тъкмо отваряше вратата на стаята си, когато видя Зина в коридора. Придвижваше се с необичайна лекота, напълно безшумно, хълбоците й се поклащаха предизвикателно. Той неведнъж се бе облизвал, когато я видеше да минава покрай него, и се бе опитвал да вдъхне колкото се може повече от аромата й.

Ахмед надникна в коридора. Тя се отдалечаваше от стаята си. Къде ли отива? Миг по-късно си отговори на въпроса. Облещи очи, щом я видя да чука тихичко на стаята на Шейха, след секунда в рамката на вратата се показа самият той. Може би я бе извикал, за да обсъдят някои пропуски в организацията, с които Ахмед не бе запознат.

В следващия миг я чу да казва с глас, какъвто никога досега не я бе чувал да използва:

— Хасан заспа.

И разбра всичко.

Чул тихото потропване на вратата, Спалко се обърна, изгаси цигарата си, стана и прекоси просторната стая, за да отвори.

В коридора стоеше Зина.

— Хасан заспа — рече, сякаш това обяснява присъствието й.

Без да каже нито дума, той отстъпи и тя влезе, като затвори тихо вратата зад себе си. Той я сграбчи и я метна на леглото. Броени минути по-късно тя вече крещеше, а телесните им течности заливаха тялото й. В секса им имаше нещо дивашко, сякаш най-сетне бяха стигнали до края на света. А щом всичко свърши, се оказа, че още не е свършило, защото тя остана върху него, продължи да го гали и докосва, да му шепти желанията си с най-красноречиви слова, докато, възбуден, той не я облада отново.

Накрая тя се сгуши в него, от полуразтворените й устни излизаше дим. Лампата беше угасена и на далечния фон на блещукащите градски светлини тя задържа погледа му в своя. От първия път, когато той я докосна, тя копнееше да го опознае — доколкото й беше известно, никой не го познаваше. Ако той проговори пред нея, ако я посвети в скритите тайни на живота си, тя ще знае, че той е свързан с нея така, както тя с него.

С върха на пръста си обиколи извивката на ухото му и продължи надолу по неестествено гладката кожа отстрани на лицето му.

— Искам да ми разкажеш какво се случи — рече кротко.

Очите на Спалко бавно излязоха от негата.

— Беше преди много години.

— Значи е още по-важно да ми разкажеш.

— Наистина ли искаш да знаеш? — Обърна глава и се взря в очите й.

— Наистина.

Той въздъхна.

— По онова време живеех в Москва с по-малкия си брат. Той все се забъркваше в някакви каши, просто му идваше отвътре. Беше склонен към пристрастяване.

— Наркотици?

— Слава на Аллах, не. В неговия случай се касаеше за комар. Не можеше да спре да залага дори след като изгуби всичко. Вземаше назаем от мен, аз, разбира се, винаги му давах, защото той все ми разказваше някаква покъртителна история, на която решавах да повярвам.

Той се обърна в прегръдката й, тръсна пакета за цигара, запали я.

— Както и да е, в един момент историите му вече не звучаха толкова правдоподобни или пък аз реших, че повече не мога да си позволя да им вярвам. Така или иначе, казах — стига. И повярвах, както се оказа, най-глупашки, че ще спре с тези неща. — Всмукна дълбоко от цигарата, издиша шумно дима. — Но той не престана. Как мислиш, какво направи? Отиде при последните хора, с които би трябвало да се забърка, защото те бяха единствените, готови да му заемат пари.

— Мафията.

— Именно — кимна той. — Взе пари от тях с ясното съзнание, че ако ги загуби, няма как да им ги върне. Знаеше какво ще направят с него, но както вече ти казах, не беше способен да спре. Заложи и както се случва почти винаги, загуби.