Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Кой си ти? По дяволите — кажи ми кой си!

Сякаш два разговора се водеха паралелно, сякаш двамата мъже бяха в различни светове, живееха различен живот. Повишиха глас, чувствата им се разпалиха от въглените и колкото повече си крещяха, толкова повече се отдалечаваха един от друг.

— Вече ти казах! — Ръцете на Хан бяха оцапани с кръвта на Борн, която струеше обилно от носа му. — Аз съм синът ти!

Пренебрегнал болката в главата си, Борн подкоси с глезен краката на Хан и го блъсна. Но докато падаше, онзи го повлече със себе си. Хан се просна по гръб на покрива, в същия миг вдигна крака и Борн се озова във въздуха — получил мощен шут, се изтърколи презглава на земята.

Борн сви глава, приземи се на рамене и се превъртя, за да омекоти удара. Двамата се изправиха почти едновременно, застанаха с разперени встрани ръце и пръсти, търсещи опора. Борн рязко се изпъна и удари Хан, като успя да го извади от равновесие и да го завърти. Веднага след това нанесе нов, светкавично бърз удар в чувствителната точка точно под ухото. Лявата страна на Хан изтръпна и Борн, възползвал се от предимството си, го фрасна съкрушително в лицето.

Онзи се олюля, коленете му се подкосиха, но като пиян до козирката здравеняк някак си успя да се задържи на крака. Борн, разярен като бик, продължи да го обсипва с удари и да го изтласква все по-назад, все по-близо до ръба на покрива. Но в извънмерната си ярост допусна грешка, като позволи на Хан да скъси дистанцията. За своя изненада, вместо да продължи да бута противника си към ръба, сам се оказа под атака — Хан замахна със задния си крак и отпусна цялата тежест на тялото си върху предния. Шутът беше толкова силен, че Борн се отлепи от земята и зъбите му изтракаха.

Свлече се на колене и Хан го довърши с кроше в слънчевия сплит, от което той изгуби равновесие, но азиатецът не му позволи да падне, сграбчи го за гърлото и го разтърси.

— Казвай веднага — изсъска. — Разкажи ми всичко, което знаеш!

— Върви по дяволите — успя да пророни Борн, задъхан от невероятната пареща болка.

Юмрукът на Хан намери челюстта му.

— Не се ли изразявам ясно?

— Опитай с повечко сила.

— Ти си абсолютно откачен.

— Това възнамеряваше, нали? — Борн тръсна глава категорично. — Цялата тая налудничава история, че си моят син Джошуа…

— Аз наистина съм твоят син.

— Чуй се само — дори не можеш да изречеш името му. Стига вече с тоя фарс, няма да ти спечели нищо. Ти си международен убиец, известен си като Хан. Няма да те заведа до този Спалко или до който там се опитваш да се добереш. Няма да допусна отново да ме използват като маша.

— Нямаш представа какво вършиш. Нямаш… — Изречението му увисна във въздуха, тръсна вбесен глава и реши да смени подхода! Стисна малката каменна фигурка на Буда в шепата си.

— Виж това, Борн. — Изплю думите, все едно бяха отрова. — Погледни го.

— Амулет, който всеки в Югоизточна Азия би могъл да си купи…

— Не и този. Този ми е подарък от теб — да, точно от теб. — Очите му блестяха, в гласа му потрепери нещо, което, за свой срам, той не успя да овладее. — А после ме изостави, за да изгния сам в джунглите на…

На сантиметри от десния крак на Хан се заби куршум. Той захвърли противника си и скочи. Втори куршум за малко да го уцели в рамото и той побърза да се метне зад тухлената стена на асансьорната шахта.

Борн се обърна и видя Анака, стъпила на горната площадка на стълбището, стиснала пистолета с две ръце. Пристъпи предпазливо напред, хвърли поглед на Борн.

— Добре ли си?

Той кимна, но в същия миг Хан, преценил ситуацията, се стрелна към ръба на покрива и скочи върху съседната сграда. Борн обърна внимание, че Анака свали оръжието и се наведе над него, вместо да започне да стреля напосоки.

— Глупости, изобщо не си добре. Целият си в кръв.

— От носа ми е. — Седна, но му се виеше свят. Видял недоверието в очите й, бе принуден да добави: — Наистина изглежда страшничко, но всъщност е дреболия.

Кръвта шурна с нова сила, Анака извади салфетка и я попи.

— Благодаря.

— Нали каза, че отиваш да вземеш нещо от хотела — прекъсна го тя. — Защо се качи тука?

Той се надигна бавно, но не мина без нейната помощ.

— Задръж за минутка. — Тя хвърли поглед в посоката, накъдето изчезна Хан, после пак насочи вниманието си към Борн, лицето й светна. — Той ни е наблюдавал, нали? Той е извикал полицията, докато бяхме в апартамента на Ласло Молнар.

— Не знам.

— Не ти вярвам — поклати глава тя. — Това е единственото разумно обяснение на факта, че ме излъга. Не си искал да ме притесняваш, защото нали ме убеждаваше, че в апартамента ми сме в безопасност. Какво стана?