Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Всъщност дори се зарадва на думите на директора, че не е изключено Борн да пътува към Рейкявик. При мисълта, че Борн е обезумял и се е обърнал срещу своя покровител, кръвта на Хъл закипяваше. Ако Конклин бе избрал него, да си е жив и здрав и до днес. Мисълта, че именно нему може да се удаде възможността да изпълни разпореждането на Агенцията и да елиминира Борн, му звучеше като осъществена мечта. Но после дойде новината за смъртта на Борн и въодушевлението преля в разочарование. Хъл стана раздразнителен, всички го нервираха, включително агентите от тайните служби, с които бе жизненоважно да поддържа топли и открити взаимоотношения. Сега, след като всичките му мечти бяха потъпкани, отправи свиреп поглед към Карпов и в отговор получи същия.

След като излезе от апартамента на Анака, Борн не слезе с асансьора до фоайето. Изкачи късото сервизно стълбище към покрива. Капакът беше осигурен с алармена система, но той я елиминира бързо и безпроблемно.

Слънцето бе изоставило следобеда на оловносиви облаци и режещ вятър. Борн погледна на юг и видя четирите изящни купола на турската баня „Кирали“. Приближи се до ръба на покрива, надвеси се горе-долу от същото място, на което се намираше и Хан преди не повече от час.

Огледа улицата от наблюдателната си позиция, като най-напред внимателно провери мрачните входове, после подири с поглед пешеходци, които се движат бавно или са спрели. Забеляза две момичета, хванати за ръце, майка с детска количка и старец. Спомни си колко изкусен бе Хан в преобличането.

След като не откри нищо подозрително, насочи вниманието си към спрените коли — търсеше нещо нередно, колкото и маловажно да е на пръв поглед. Всички коли под наем в Унгария бяха обозначени чрез съответни надписи. Кола под наем в жилищен квартал определено беше нещо, заслужаващо внимание.

Забеляза черната шкода малко по-нататък на отсрещната страна на улицата. Огледа подробно местоположението й. Човек, седнал зад волана на колата, би имал пряка видимост към сградата на № 106–108. В момента обаче вътре нямаше никой, около колата също не се виждаше и следа от присъствие.

Обърна се и закрачи по покрива.

Хан, приведен в готовност край стълбата, видя Борн да се приближава към него. Разбра, че това е шансът му. Борн, зает с мисли за безопасността си, беше напълно неподготвен. Хан го видя като в сън — сън, който сънуваше от години, — как върви право насреща му, потънал в размисъл. И изпадна в ярост. Този мъж бе седял до него и не го беше познал. Дори когато Хан му каза кой е, онзи пак затвори очите си пред истината. Това само потвърди съмнението му, че Борн никога не го е обичал, че го е изоставил, без да му мигне окото, че е избягал от него.

Когато Хан се изправи, бе движен от справедлив гняв. Борн стъпи в сенките пред вратата и получи мощен удар с чело в хрущяла на носа. Рукна кръв и Борн се олюля. Хан реши да използва докрай предимството си и настъпи, но получи шут.

— Che-sah! — извика Борн.

Хан успя да посрещне удара, сви едната си ръка в лакътя и притисна в сгъвката глезена на противника си. Но Борн го изненада. Вместо да изгуби равновесие, се изпъна, опря гърба и бедрата си в стоманената врата, вдигна десния си крак и останал без опора, го стовари със зашеметяваща сила върху дясното рамо на Хан, принуждавайки го да пусне глезена му.

— Mee-sah! — подвикна тихичко.

Застана лице в лице с Хан, който трепереше сякаш от болка, но в следващия миг събра достатъчно сили, за да нанесе силен удар в корема на противника си. После го сграбчи с двете ръце за главата и го блъсна във вратата. Борн изгуби ориентация.

— Какво е намислил Спалко? — попита грубо Хан. — Знаеш, нали?

На Борн му се виеше свят, гнетеше го силна болка, беше в шоково състояние. Напрегна всичките си сили, за да избистри погледа и мисълта си.

— Кой… кой е Спалко? — гласът му едва се чу, сякаш идеше много от далеч.

— Не се прави, че не знаеш.

Борн поклати глава, от което всичко му се завъртя, прилоша му. Затвори очи.

— Мислех… мислех, че искаш да ме убиеш.

— Чуй ме!

— Кой си ти? — прошепна дрезгаво Борн. — Откъде знаеш за сина ми? Откъде знаеш за Джошуа?

— Слушай какво ти говоря! — Хан доближи главата си до Борн. — Степан Спалко е човекът, поръчал убийството на Алекс Конклин; човекът, който ти заложи капан — всъщност не само на теб, а и на мен. Защо, Борн? Ти знаеш и трябва да ми кажеш.

Борн сякаш бе попаднал в поле от плаващи айсберги — всичко около него се движеше безкрайно бавно. Мисълта му отказваше да работи, не можеше да свърже две най-прости неща. Изведнъж нещо привлече вниманието му. Стори му се толкова необичайно, че успя да пробие плътната пелена на повляклата го инерция. Нещо в дясното ухо на Хан. Какво е? Измъчван от нечовешка болка, той се премести бавно и забеляза миниатюрна слушалка.