Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Да — издиша тя. — Но народът ми никога не би приел жена за водач. Това е немислимо.

— За тях — да, но не и за нас. — Протегна крак. — Помисли си, Зина. Как ще го постигнеш?

Горещата вълна от хормони й пречеше да мисли ясно. Една част от нея осъзнаваше, че това влиза в плановете на Спалко. Че той не го прави само от желание да я обладае тук, на голата скала, под голото небе. Както и по-рано, докато бяха в къщата на архитекта, той я подлагаше на изпитание. Ако сега тя се отдадеше изцяло на негата си, ако не успееше да се концентрира, ако той успееше да обвие съществото й в плаща на копнежа дотолкова, че тя да не може да отговори на въпроса му — край с нея. Ще си намери друг кандидат, готов да работи за каузата му.

Докато той разкопчаваше блузата й и докосваше пламналата й кожа, тя си наложи да се съсредоточи върху времето на управлението на Мурат. Обикновено, след края на съвещанията им, провеждани два пъти седмично, когато всички съветници се разотиваха, Мурат изслушваше Зина и нерядко действаше според нейните преценки. Тя така и не се осмели да признае на Хасан каква роля е играла от страх да не би той да я обсипе с жестоката си ревност.

Но сега, просната на скалата под набезите на Шейха, реши да се впусне презглава. Сграбчи го за тила, долепи главата му до шията си и прошепна в ухото му:

— Ще намеря някой… ще намеря човек с достатъчно страховита външност, чиято любов към мен ще го прави сговорчив… и ще управлявам чрез него. Чеченците ще виждат неговото лице, ще чуват неговия глас, но той ще прави онова, което аз му наредя.

Той се отдръпна за момент и тя го погледна право в очите — те блестяха както от възхищение, така и от сласт. И обзета от нов прилив на чувства, тя разбра, че е преминала и втория тест. След това се отвори пред него и бе обладана мигновено. Последва дългата, изтерзана въздишка на споделената им наслада.

Ароматът на кафе още не беше напуснал апартамента. Върнаха се веднага, след като се наобядваха, без да спазят традицията на кафето и десерта. Борн имаше твърде много грижи на главата си. Но почивката, макар и кратка, възстанови силите му, позволи на подсъзнанието му да извади на показ информацията, която той трябваше да осмисли.

Влязоха в апартамента почти долепени един до друг. От Анака се надигна познатият аромат на цитрус и мускус — сякаш мъгла, стелеща се над река. Той не успя да се въздържи и напълни дробовете си с уханието й. За да се разсее, насочи мрачните си мисли към непосредствените си ангажименти.

— Забеляза ли изгарянията, порязванията, пробожданията и другите белези по тялото на Ласло Молнар?

— Не ми напомняй — потръпна тя.

— Изтезавали са го с часове, дори може би два-три дни.

Тя го изгледа изпод свъсените си, сериозни вежди.

— Което означава — продължи той, — че вероятно им е казал местонахождението на доктор Шифър.

— Или точно обратното — поради което и са го убили.

— Не мисля, че можем да си позволим да се доверяваме на предположения.

— Какво имаш предвид — кои „ние“?

— Да, добре, знам, че оттук нататък съм сам.

— Ти какво, опитваш се да ми вмениш чувство за вина ли? Забравяш, че изобщо не ме интересува къде се намира доктор Шифър.

— Дори да става въпрос за нещо, което, ако попадне в лоши ръце, може да причини бедствие в световен мащаб?

— Какви ги говориш?

Хан, седнал в колата под наем, паркирана пред сградата на Анака, притисна слушалката до ухото си. Думите им се чуваха съвсем ясно.

— Алекс Конклин беше факир в работата си — просто нямаше равен. От личен опит знам, че по отношение на организирането и осъществяването на сложни мисии никой не можеше да се мери с него. Както вече ти казах, той толкова е държал на доктор Шифър, че го е измъкнал от строго секретна програма на Министерството на отбраната, вкарал го е в ЦРУ и в един момент се е погрижил да „изчезне“. Което означава, че докторът се е занимавал с изключително важни неща, заради които Алекс се е чувствал длъжен да го държи на безопасно място. И както излиза, е бил прав да се тревожи, понеже някой е отвлякъл доктор Шифър. Благодарение на операцията, която проведе баща ти по поръчка на Алекс, докторът е бил спасен от похитителите и скрит на място, известно само на Ласло Молнар. Сега баща ти е мъртъв, Молнар — също. С тази разлика, че преди да бъде убит, Молнар е бил изтезаван.

Хан се поизправи, сърцето му щеше да се пръсне. Баща ти? Нима е възможно жената, придружаваща Борн, жената, на която Хан не обърна никакво внимание, наистина да е Анака?