Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— За какво се касае, за бога?

— Вече ви казах — повтори Линдрос. — Става въпрос за разследване, което тече в момента.

— Не виждам връзка — разпери ръце директорът.

— Не е и нужно — сряза го Линдрос. Не стига, че Драйвър го остави да чака в онази стая като сгазил лука гимназист, ами сега се опитва и да шикалкави. Търпението на заместник-директора бе на изчерпване. — От вас се иска единствено да ми кажете къде е доктор Шифър.

Драйвър го погледна откровено враждебно.

— Не забравяйте, че тук сте на моя територия. — Стана. — Докато вървяха процедурите по идентифицирането ви, си позволих волността да се обадя на началника ви. От неговия кабинет нямаха представа какво, за бога, търсите тук.

— Естествено — сопна се Линдрос, ясно съзнавайки, че битката вече е изгубена за него. — С директора имаме среща в края на всеки работен ден.

— Вашите занимания не ме интересуват ни най-малко, заместник Линдрос. Ще ви кажа само, че никой няма да разпитва когото и да било от моите служители без писменото нареждане на директора на ЦРУ.

— Директорът ме е упълномощил да водя това разследване с всички средства, които сметна за уместни.

— Вие го казвате — сви рамене Драйвър. — Вероятно разбирате моята глед…

— Не, не разбирам — прекъсна го Линдрос. Знаеше, че този разговор няма да го доведе доникъде. Нещо повече — беше наясно, че е в противоречие с дипломатическия тон, но Ранди Драйвър вече го бе изкарал извън нерви и той не можа да се удържи. — От моя гледна точка, вие сте упорит и твърдоглав и се опитвате да пречите на работата ми.

Драйвър се надвеси напред, кокалчетата му, опрени на плота на бюрото, изпукаха.

— Вашата гледна точка няма никаква връзка. При липсата на официално подписани документи нямам какво повече да ви кажа. Разговорът ни приключи.

Костюмираният агент сигурно е слушал отнякъде, защото в следващия момент вратата се отвори и онзи цъфна на прага, готов да изпрати Линдрос до изхода.

Налудничавата идея озари детектив Харис след едно преследване на нарушител. По радиостанцията съобщиха, че бял мъж в последен модел „Понтиак GTO“ с вирджински номера, който минал на червено пред църквата „Фолс“ и заминал на юг по шосе 649. Харис, когото Мартин Линдрос най-безцеремонно отстрани от случая „Конклин-Панов“, се връщаше от Слийпи Холоу, където разследваха стандартен грабеж с убийство в магазин. Чу съобщението. Намираше се точно на шосе 649.

Направи бесен обратен завой с патрулката и отпраши на север с пуснати светлини и сирена. Почти веднага забеляза черния понтиак, следван от три полицейски коли.

Мина в насрещното платно, предизвиквайки вълна от клаксони и свистящи гуми от приближаващите отсреща коли, и се насочи право срещу нарушителя. Шофьорът го забеляза, премина в другата лента и когато Харис го погна, криволичейки бясно между спрелите коли, онзи слезе от шосето и се затресе по аварийната лента.

Харис изчисли ъгъла и се втурна да му пресече пътя, при което го принуди да връхлети в една бензиностанция. Ако понтиакът не успееше да спре навреме, щеше да се вреже директно в колонките за зареждане.

Чу се писък на спирачки и колата се разтресе на огромните си амортисьори. Харис се измъкна от патрулката с изваден пистолет и се насочи право към шофьора.

— Излизай от колата! Ръцете на тила!

— Полицай…

— Млъквай и изпълнявай! — прекъсна го Харис и продължи напред с твърда крачка, като оглеждаше другия за оръжие.

— Добре, добре!

Нарушителят излезе точно когато на плаца се появиха другите полицейски коли. Беше младеж на не повече от двайсет и две, тънък като вейка. В колата намериха бутилка алкохол и пистолет, скрит под предната седалка.

— Имам си разрешително — заобяснява младежът. — В жабката е!

Оръжието наистина се оказа законно притежавано. Човекът работел като куриер, пренасял диаманти. Защо е пиел, докато е шофирал, това беше друга тема, от която Харис не се интересуваше особено.

В участъка обаче се оказа, че разрешителното е фалшиво. Детективът се обади в магазина, откъдето би трябвало да е купено оръжието. Вдигна му мъж, който говореше с акцент, и потвърди, че е продал пистолет на въпросния младеж. Нещо в този глас подразни Харис. И той запали колата и отиде право в магазина — за да установи, че такъв изобщо не съществува. Оказа се апартамент, в който имаше един руснак с компютър. Арестува руснака и конфискува компютъра.

Когато се върна в участъка, влезе в базата данни за издадени разрешителни през последните шест месеца. Въведе името на фантомния оръжеен магазин и откри — за свой потрес — над триста фалшиви продажби, въз основа на които бяха издадени официални разрешителни. Но сред файловете на конфискувания компютър го чакаше още по-голяма изненада. Когато стигна до списъка, вдигна телефона и се обади на мобилния на Линдрос.