Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Не е далеч, помисли си той. След като всеки три стъпки, които правеше, му се струваха повече от километър. Задъхваше се и усещаше краката си като каменни колони. Все по-трудно ги движеше. Вълни от изтощение го заливаха и от време на време той губеше равновесие. Първия път изненада спътника си и падна по лице във водата. След това спътникът му не позволи това да се повтори.

Борн се опита да вдигне глава, за да види къде са и накъде го водят. Затрудняваше го движението във водата. Преследваше го мисълта, че познава своя придружител, че между тях има особена връзка, и това бе завладяло изцяло съзнанието му, без да може да разбере кой е този човек. Някой от миналото му. Някой…

— Кой си ти? — изпъшка той.

— Върви сега! — настоя шепнещият глас. — Трябва да продължим. Милицията е по петите ни.

Изведнъж видя светлини, танцуващи във водата. Той примигна. Не, не във водата, а върху водата. Размазаните отражения на електрически светлини по вълните. Някъде в мозъка му нещо просветна и той се досети, че това е яхтклубът.

Но неговият странно познат придружител го накара да завият, преди да стигнат до северния край на мрежата от вълноломи, пристани и дървени алеи. С огромно усилие те вървяха, залитайки във вълните на прибоя. Веднъж Борн падна на колене. Разгневен, понечи да се изправи сам, но придружителят му го накара да остане на място. Той усети как нещо меко се увива около тялото му толкова стегнато, че дъхът му почти секна. Отново и отново, докато загуби представа. Натискът си свърши работата. Той спря кървенето, но в момента, в който се изправи на крака и двамата продължиха косо към пясъка, се появи малко кърваво петно, което нарастваше бавно, просмуквайки се в превръзката. Все пак той нямаше да остави кървава следа на сушата. Който и да бе придружителят му, той беше не само смел, но и умен.

Боксерът, огромен кафяв мъжкар с великолепна, излъчваща благородство глава, ги следваше неотлъчно. Те минаха покрай редицата от павилиони. В края на плажа се извисяваше гола скала, мълчалива и мрачна. Точно пред тях се изпречи висок до гърдите дървен навес, боядисан в тъмнозелено, затворен и заключен с катинар, където бяха складирани плажни чадъри.

Боксерът издаде кратко, остро скимтене и задницата му започна да трепери.

— Бързо сега! Бързо!

Полуприведени, те продължиха напред. Откъм водата се чу боботенето на мощни двигатели на лодки и изведнъж плажът отдясно на тях се освети от острата светлина на прожектори от милиционерските катери. Лъчите шареха по плажа и се плъзнаха и към тях. Още миг и ще бъдат открити.

Те се строполиха зад навеса за чадъри, наведоха се и се притиснаха към него. Светлините се появиха, шарейки по пясъка. В един напрегнат миг малкият навес попадна под лъчите на прожекторите. След това светлините продължиха нататък.

От милиционерските катери се чуха викове и Борн успя да види, че друга милиционерска част навлизаше в яхтклуба. Мъжете носеха стоманени каски и защитни жилетки. Те бяха въоръжени с полуавтоматични пушки.

Спътникът му го дръпна настоятелно и те се втурнаха към основата на скалата. Борн се почувства гол и уязвим, докато пресичаха горната част на плажа. Знаеше, че няма сили да защити себе си, какво остава за двама им.

От ненадеен тласък в гърба той изгуби равновесие. Падна по лице в пясъка, спътникът му се просна до него, други снопове светлина се раздвижиха в нощта, перпендикулярно на търсещите светлини от морето. Няколко милиционери от яхтклуба претърсваха плажа с електрически фенери. Лъчите преминаха на двайсетина сантиметра край двете тела. С периферното си зрение Борн улови движение. Група милиционери скачаха от кейовете на пясъка. Те се насочваха към тях.

Действайки по мълчалив сигнал от спътника си, Борн изпълзя в сянката на голата скала, където кучето, легнало, ги очакваше. Той се обърна и видя, че спътникът му бе свалил палтото си и замиташе с полите му следите, които бяха оставили в пясъка.

Изправи се, дишайки тежко, олюлявайки се като борец, който е изиграл няколко рунда срещу превъзхождащ го противник.

Видя спътника си на колене, грабнал дебели железни пръчки, които явно бяха решетка на канализацията. Врявата се засили. Милицията се приближаваше.

Той се наведе, за да помогне, и заедно измъкнаха решетката. Някой вече беше махнал болтовете.

Спътникът му го бутна вътре и го последва, а боксерът подскачаше развълнувано наоколо. Докато мъжът се провираше, за да влезе вътре, широкополата му шапка падна. Той се обърна да я вземе и лунната светлина освети лицето му.