Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Водата беше ледена. Не му се влизаше по-надълбоко, но изведнъж зърна плячката си и продължи напред. Водата стигна до коленете му, след това се блъсна в бедрата му. Приливът идваше и това значително забавяше придвижването му. Трябваше да полага големи усилия, за да…

Внезапен остър шум отляво го накара да се обърне. Но противната вода, просмукала се в дългото до глезените му вълнено палто, го забавяше, а надигащата се приливна вълна наруши равновесието му. Той се спъна и в момента, когато вече не можеше да контролира тялото си, осъзна защо Вода се бе втурнал насам. Целта му бе умишлено да го примами във водата, където палтото му би ограничавало движенията му.

От устата му се посипаха проклятия, но секнаха рязко, сякаш бе прехапал езика си. В лунната светлина видя тримата бизнесмени с извадени оръжия да тичат с всички сили към него.

Когато се опита да побегне, първият мъж се прицели и стреля.

Борн забеляза мъжете още преди Богдан. Той беше до украинеца, когато първият изстрел отчупи парче от най-близката колона. Богдан се обръщаше към него, когато се подхлъзна. Борн го издърпа и го завъртя така, че да застане между него и въоръжените мъже.

И вторият от тях се прицели и стреля. Куршумът се вряза в лявото рамо на Богдан, като тласна тялото му назад и наляво. Борн беше готов, беше застанал в стойката на състезател по бойни изкуства: краката разтворени, коленете леко присвити, тялото му отпуснато и следователно готово за следващото движение. Той издърпа тялото на Богдан, държейки го като щит. Тримата мъже вече бяха доста близо, почти на самия бряг, разпръснати в триъгълник. Борн ги виждаше много ясно под студената лунна светлина.

Още един куршум уцели украинеца в корема и той се преви почти на две. Борн го изтегли нагоре и насочи маузера на Богдан със собствената му ръка. Дръпна спусъка, поставил показалеца си върху този на Богдан. Мъжът отдясно, който бе най-близо до него, се преви и падна с главата напред. Трети куршум улучи Богдан в бедрото, но дотогава Борн бе дал нов изстрел. Мъжът в средата политна назад, с разперени встрани ръце.

Борн издърпа Богдан надясно. Още два куршума изсвистяха на сантиметри от главата на украинеца. Борн даде още един изстрел, но не улучи. Третият мъж се приближи на зигзаг, стреляйки, но навлязъл в по-силните вълни край брега, трудно запазваше равновесие. Това му пречеше да се прицели. Борн го застреля между очите.

В решителния финален сблъсък Борн усети леко движение и видя как Богдан изтегли втори пистолет, пристегнат под палтото му. Той бе загубил първия във водата, черна и набраздена със следи от собствената му кръв. Борн нанесе удар с ръба на ръката си, пистолетът излетя от ръката на украинеца и изчезна в неспокойното море.

Мъжът се протегна и със силата на обречения сключи ръце около врата на Борн. Идваща вълна повали Борн на колене. Докато Богдан се опитваше слепешком да намери гръкляна му, той заби пръсти в раната му. Богдан нададе ужасен вик и главата му се отметна назад.

Борн се изправи, олюлявайки се, и нанесе последен удар, който повали Богдан. Главата му се блъсна в една колона и от устата му бликна кръв.

Той погледна към Борн за миг. Устните му се извиха в лека усмивка.

— Лермонтов — каза той.

Сега нищо не нарушаваше тишината на брега, освен вълните, блъскащи се в колоните. Само боксерът изведнъж нададе скимтящ лай, сякаш бе в беда.

Откъм притихналия Богдан се разнесе бълбукащ смях.

— Какво, по дяволите, е толкова смешно, Богдан Илич?

— Лермонтов. — Гласът на украинеца бе слаб, тих като въздух, изпускан от балон. Очите му се подбелваха, но той все още се опитваше да каже това последно нещо. — Лермонтов не съществува.

Борн отпусна тялото във водата и усети как някой се приближава бързо към него, излизайки от сенките. Той се обърна рязко наляво. Четвъртият мъж!

Твърде късно. Почувства тъпа болка отстрани, след това бликна нещо топло. Нападателят му завъртя ножа. Той блъсна мъжа с двете си ръце и ножът, забит отстрани в тялото му, изхвърли струя кръв.

— Знаеш ли, той беше прав — каза мъжът. — Лермонтов е призрак, който ние призовахме, за да тръгнеш след нас.

— Защо?

Нападателят му излезе напред. Лунната светлина, проникваща между дъските на кея, откри едно странно познато лице.

— Ти не ме разпознаваш, Борн — ухили се той с дива злоба.

Но Борн го позна, като си спомни лицето, което Мартин Линдрос му бе нарисувал.

— Фади — произнесе той.