Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

ЦРУ и по-специално Конклин бяха обявили Хамид ибн Ашеф за мишена. Конклин бе изпратил Борн да го ликвидира. Борн го застигнал в Одеса, прострелял саудитеца, но не успял да го убие. С огромната мрежа от помощници, която имаше на разположение, Хамид ибн Ашеф бе изчезнал и Борн едва бе успял да се измъкне жив от Одеса.

Лърнър се покашля и Стария се обърна.

— А, Матю, седни.

Лърнър издърпа един стол и седна на него.

— Ровите в стари рани, сър?

— Случаят Хамид ибн Ашеф? Опитвах се да разбера какво е станало със семейството му. Дали старецът е жив или е мъртъв? Ако е жив, къде е? Скоро след като ударът в Одеса се провали, неговият по-малък син пое управлението на компанията. Известно време след това по-големият син Абу Гази Надир ал Джамух също изчезна, вероятно за да се грижи за Хамид ибн Ашеф.

— А дъщерята? — попита Лърнър.

— Сара ибн Ашеф. Тя е най-малката от децата. Със светско мислене като майка си, доколкото знаем. По очевидни причини никога не сме й отделяли специално внимание.

Лърнър се премести малко напред.

— Има ли причина да проучвате семейството сега?

— Една несигурна следа, която не мога да избия от ума си. Това е единственият провал на Борн и в светлината на скорошните събития често занимава мислите ми тези дни. — Той се облегна на стола и замислено се загледа някъде напред. — Казах на Линдрос да прекъсне всички връзки с Борн.

— Това е мъдро решение, сър.

— Наистина ли? — Директорът го погледна мрачно. — Според мен допуснах грешка. И искам ти да я поправиш. Мартин работи денонощно, за да мобилизира хората от „Тифон“ да открият Фади. Ти имаш друга мисия. Искам да намериш Борн и да го ликвидираш.

— Сър?

— Не ми се прави на срамежлив — каза остро директорът. — Гледах те как растеш в йерархията на ЦРУ. Знам колко ефективен си на мисия. Ти вече си изпълнявал мокри поръчки. Нещо по-важно, в състояние си да изтръгнеш сведения и от камък.

Лърнър не възрази, което беше своего рода съгласие. Мълчанието му не означаваше, че умът му не работи на бързи обороти. Значи това е истинската причина, заради която ме повиши помисли си той. — Стария не се интересува от реорганизирането на ЦРУ. Той иска моите специални умения. Търси външен човек да свърши тръсната работа, за която той не може да се довери на някои от своите хора.

— Да продължим тогава. — Стария размаха показалеца си. — До гуша ми е дошло от това нагло копеле. Той си има собствени приоритети от момента, в който дойде за първи път при нас. Понякога си мисля, че ние работим за него. Видя ли как изведе Чевик от килията? Обзалагам се, че е имал свои причини, но никога няма да разберем за тях. Също както не знаем нищо за това, което е станало в Одеса.

Лърнър беше стъписан. Той се чудеше дали не е подценил Стария.

— Сигурно нямате предвид, че Борн никога не е представял пълен доклад.

Директорът изглеждаше обиден.

— Разбира се, че докладва, както всички други. Но той твърдеше, че не помни нищо — абсолютно нищичко. Мартин му повярва, но не и аз.

— Само кажете. Мога да измъкна истината от него, сър.

— Не се заблуждавай, Лърнър. Борн ще се самоубие, преди да ни даде някакви сведения.

— От практиката съм научил, че всеки може да бъде пречупен.

— Не и Борн. Повярвай ми. Не, искам го мъртъв. Това ще е достатъчно, за да си изплатиш дълга към мен.

— Да, сър.

— Нито дума на никого, включително на Мартин. Той е спасявал Борн от екзекуция повече пъти, отколкото мога да преброя. Не и този път, по дяволите. Той каза, че е прекъснал връзките си с Борн. Сега отивай да го намериш.

— Разбирам. — Лърнър пъргаво се изправи.

Директорът вдигна глава.

— И, Матю, казвам ти го за твое добро. Не се връщай без добра новина.

Лърнър срещна погледа му, без да трепне.

— И когато го направя?

Стария разпознаваше предизвикателството по-добре от всеки друг. Той се облегна, събра пръстите си, допирайки възглавничките им сякаш в дълбоко съзерцание.

— Може да не получиш онова, което искаш — каза той. — Но може би ще получиш онова, от което се нуждаеш.

Борн се качи в тясната кабина и Богдан го последва плътно зад него. Гондолата напусна станцията и излезе над стръмно спускащата се варовикова скала.

— Предположих, че това са твои хора — каза Борн.

— Не ме разсмивай.

— Аз съм сам тук, Богдан Илич. Искам само да сключа сделка с Лермонтов.

Очите на двамата мъже се срещнаха. В тях се четеше враждебност, толкова силна, че се усещаше дори физически. Вълненото палто на Богдан миришеше на плесен и цигарен дим. Яката и реверите му бяха поръсени с пърхот.