Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Но той размишляваше дали и това има значение. Дали Джейсън подозира, че Карим ал Джамил е заел мястото на Линдрос? Ако е бил заблуден, дори да е оцелял при спасителната мисия на Рас Дежен, той е изоставил търсенето. Но друга, дори още по-зловеща възможност го накара да плувне в студена пот. Какво, ако Джейсън е намерил Карим ал Джамил и го е завел в централата на ЦРУ? Господи, какво планираше Фади?

Самолетът навлезе в зона на турбуленции. За да се закрепи, той се облегна на студената извита преграда, разделяща самолета. Опипа превръзката, която покриваше половината му лице. Под нея се намираше дупката, където е било дясното му око. Беше му станало навик. Главата му пулсираше от неописуема болка. Имаше чувството, сякаш окото му е в пламъци — само че то вече не беше негово. То принадлежеше на брата на Фади, Карим ал Джамил ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб. Първоначално тази мисъл предизвикваше гадене у него. Повръщаше често и обилно, като наркоман в абстиненция. Сега се чувстваше силно потиснат.

Оскверняването на тялото му, отнемането на негов орган, докато бе още жив, бе ужас, от който никога нямаше да се възстанови. На няколко пъти, когато беше извън сребристото езеро, където ловеше пъстърва, мисълта да се самоубие му минаваше през ума, но всъщност той никога не я бе обмислял сериозно. Самоубийството бе начин за измъкване на страхливеца.

Освен това той много искаше да живее, дори и само за да отмъсти на Фади и Карим ал Джамил.

Борн се събуди и потръпна. Огледа се наоколо. Беше загубил ориентация за миг. Къде се намираше? Видя бюро, нощно шкафче, дръпнати завеси, през които не влизаше светлина. Безлични мебели, тежки и протрити. Хотелска стая. Къде?

Измъкна се от леглото, мина по пъстрия килим и дръпна дебелите завеси. Внезапен блясък заля лицето и гърдите му. Той примига под острите снопчета слънчева светлина, златни на фона на тъмносивата вода. Черно море. Той беше в Одеса.

Дали бе сънувал Одеса, или си беше спомнил Одеса?

Обърна се, умът му все още бе изпълнен със съня спомен. Мари в Одеса? Невъзможно! Тогава какво правеше тя в откъслеците от неговите спомени за…

Одеса!

Градът беше виновен за раждането на спомена му. Той е бил тук преди това. Бе изпратен да убие… някого. Кого? Нямаше представа.

Той седна отново на леглото и потърка очите си. Все още чуваше гласа на Мари.

Щях да съм жива сега, ако не беше в другия край на света, ако не беше с нея. Не обвинително. Тъжно.

Какво значение имаше къде е той и какво прави? Той не е бил с нея. Мари му се беше обадила по телефона. Тя мислеше, че само е настинала, нищо сериозно. След това дойде второто обаждане, което го накара да изпадне в лудост от мъка. И вина.

Той трябваше да бъде там, за да защити семейството си, също както трябваше да бъде там, за да защити първото си семейство. Историята се повтаряше, ако не точно, поне трагично близко. По ирония това място, толкова далеч от мястото на трагедията, го беше приближило до самия ръб на черната дупка, която зееше в него. Вглеждайки се в нея, той почувства онова старо, непреодолимо отчаяние, надигащо се в него — нуждата да накаже себе си или да накаже някого другиго.

Той се почувства ужасно самотен. За него това бе дълбоко обезпокоително състояние, сякаш бе излязъл от тялото си, както човек прави в съня си. Само че това не беше сън. Той бе буден. Не за първи път се чудеше дали преценките му не са изкривени от сегашния хаос в емоциите му. Той не можеше да намери друго логично обяснение за някои странности: за това, че е извел „Хирам Чевик“ от килията му в ЦРУ, че се е събудил тук и не знае къде е. Мислеше си дали смъртта на Мари не бе довела до пълно раздвояване на личността му, дали тънките нишки, които свързваха неговите многобройни идентичности, не бяха прекъснати. С други думи, чудеше се дали не полудява.

Телефонът му иззвъня. Беше Сорая.

— Джейсън, къде си?

— В Одеса — каза той глухо. Устата му сякаш беше пълна с памук.

Тя замълча, шокирана. След това попита:

— Какво, по дяволите, правиш там?

— Линдрос ме изпрати тук. Вървя по една следа, която той ми даде. Той смята, че човек, на име Лермонтов, финансира „Дуджа“. Едор Владович Лермонтов. Престъпен картел — наркотици най-вероятно. Говори ли ти нещо това име?

— Не. Но ще проверя в базата данни на ЦРУ. — Тя му разказа накратко за инцидента в хотел „Конститюшън“. — Най-странното е, че е бил използван много необичаен катализатор — въглероден дисулфид. Според моята приятелка тя никога не се е сблъсквала с него преди това.