— За какво се използва той?
— Главно в производството на целулоза, карбонови влакна, всякакви видове серни съединения. Използва се и като препарат за борба с вредители, и като флотационен агент при преработката на минерали. В миналото е бил използван и в хладилници и пожарогасители. Според нея е бил използван заради ниската си точка на запалване.
— Което го превръща в експлозив — допълни Борн, докато гледаше към един петролен танкер, идващ празен от Истанбул.
— Много ефикасен при това. Отнесе целия апартамент. Истинска огнена буря. Ние извадихме късмет с протезите, които са се запазили в канала на ваната. Не е останало нищо друго, което би могло да представлява ценност, нищо от тялото за идентификация.
— Изглежда, че късметът на Фади е на път да отиде в канала — каза Борн с мрачен хумор.
— Следата към Лермонтов ме интересува — засмя се Сорая, — защото си спомних за старите хладилници и пожарогасители, които бяха забранени в САЩ, но вероятно не и на други места като Източна Европа, Украйна, Одеса.
— Това е идея, която си струва да бъде проследена — каза Борн, прекъсвайки връзката.
* * *
Макар и след полунощ, Мартин Линдрос бе на компютърния си терминал и вкарваше информация. ЦРУ все още беше в режим „Меса“. Имаше криза, всички отпуски бяха отменени. Сънят бе лукс, който никой не можеше да си позволи.
На вратата леко се почука и Сорая провря глава, като го погледна въпросително. Той й махна и тя затвори вратата зад себе си. Седна пред бюрото му и постави нещо върху него.
— Какво е това? — каза Линдрос.
— Това е протеза. Моя приятелка — специалист по палежи в Отдела за разследване на пожари, ми се обади, защото открила нещо в апартамента на братя Силвър в „Конститюшън“, което не можеше да обясни. Това. Използва се за изключително сложни маскировки.
Той взе протезата.
— Да. Джейсън ми показа веднъж нещо такова. Целта му е да промени външния вид.
Сорая кимна.
— Има достатъчно доказателства да заключим, че Джейкъб Силвър всъщност е бил Фади, че „брат“ му е бил друг терорист, че те са предизвикали пожара.
— Не откриха ли тяло в апартамента? Не беше ли на един от братята Силвър?
— И да, и не. Най-вероятно е тялото да е на един пакистански сервитьор. Там никога не е имало „братя Силвър“.
— Хитро — Линдрос се замисли, докато въртеше протезата между пръстите си. — Но засега няма особена полза за нас.
— Напротив. Сорая я взе обратно. — Ще видя какво мога да намеря за това кой я е произвел.
Линдрос бе потънал в мислите си.
— Борн ми се обади преди по-малко от час — продължи Сорая.
— Така ли?
— Искаше да изровя каквото мога за наркобарон на име Едор Владович Лермонтов.
Линдрос подпря лактите си на бюрото, събирайки пръстите си. Това бе ситуация, която можеше бързо да излезе от контрол, ако той го допуснеше. С неутрален глас той каза:
— И какво откри?
— Все още нищо. Исках първо да ти покажа протезата.
— Добре си направила.
— Благодаря, шефе. — Тя се изправи. — Сега ми предстоят часове усилено ровене.
— Забрави проучването. Аз не успях да намеря нищо за този кучи син. Който и да е той, е сигурно защитен. Точно типът, който „Дуджа“ би използвала за финансиране. — Линдрос вече се беше обърнал към екрана на компютъра си. — Искам да хванеш следващия самолет за Одеса. Искам да помогнеш на Борн.
Сорая явно се изненада.
— На него няма да му хареса.
— От него не се и иска да му хареса — каза Линдрос кратко.
Когато Сорая протегна ръка да вземе протезата, Линдрос я грабна от бюрото.
— Аз ще се погрижа за това.
— Сър, ако позволите да отбележа, вие си имате достатъчно работа в момента.
Линдрос се вгледа внимателно в лицето й.
— Сорая, искам аз да ти кажа това. Имахме къртица в „Тифон“.
Той забеляза как тя затаи дъх. Отвори едно чекмедже и извади тънко досие, което бе подготвил.
Сорая го взе и отгърна корицата. Зачете и усети как горещи сълзи опариха очите й. Беше Том Хитнър. Борн беше прав в края на краищата. Хитнър бе работил за „Дуджа“
Тя погледна към Линдрос.
— Защо?
Той сви рамене.
— За пари. Всичко е вътре. Електронната следа, която води до сметка на Кайманите. Хитнър бе роден в голяма бедност, нали? Баща му дълго време е бил в лечебно заведение, което застраховката му не можеше да покрие. Всеки си има слабости, Сорая. Дори и най-добрият ти приятел.
Той си прибра досието.
— Забрави за Хитнър, той е минало. Имаш много работа. Искам те в Одеса възможно най-скоро.
Читать дальше