Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— А водачът им?

— А, Фади. Той е саудитец. Свирепите черни очи на вожда бяха станали непроницаема. — Всички ние, до последния човек, се страхуваме от Фади.

— Защо?

— Защо? Защото е силен, защото е по-жесток, отколкото можеш да си представиш. Защото носи смърт в дланта на ръката си.

Борн си помисли за доставките с уран.

— Виждали сте доказателство за смъртта, която носи.

— Със собствените си очи — кимна вождът. Един от синовете на Заим…

— Момчето в пещерата?

Кабур се обърна към Заим, в чиито очи се виждаше море от болка.

— Непокорен син, който не се вслушваше в съветите. Сега не можем да го докоснем, не можем дори да го погребем.

— Аз бих могъл — каза Борн. Сега той разбра защо Алем се криеше в хеликоптера, който бе по-близо до пещерата: искаше да бъде близо до брат си. — Мога да го погреба там, близо до върха.

Вождът запази мълчание. Но очите на Заим бяха влажни, когато отново срещнаха очите на Борн.

— Това би било истинска благословия — за него, за мен, за семейството ми.

— Ще бъде сторено, кълна се — каза Борн. Той се обърна към Кабур. — Ще ми помогнеш ли да намеря приятеля си?

Вождът се поколеба за момент, поглеждайки към Заим. Най-накрая той въздъхна.

— Дали откриването на приятеля ти ще засегне Фади?

— Да — каза Борн. — Ще го засегне много лошо.

— Това, за което ни молиш, е много трудно пътуване. Но заради моя приятел, заради връзката му с теб, заради твоето обещание към него честта ме задължава да изпълня молбата ти.

Той вдигна дясната си ръка и един човек донесе нещо, подобно на наргиле.

— Ще пушим заедно, за да подпечатаме споразумението, което сключихме.

Сорая възнамеряваше да се прибере у дома, но някак си изведнъж установи, че кара из Нортийст. Едва когато зави по 7 улица, осъзна защо идва тук. След още един завой пристигна пред къщата на Дерон.

За момент остана седнала, вслушана в шума на мотора. Пет-шест здравеняци от бандата стояха на площадката пред къщата отляво, но макар да я наблюдаваха зорко, не направиха никакъв опит да я спрат, когато тя слезе от колата и тръгна по стълбите към входната врата на Дерон.

Почука няколко пъти на вратата. Почака, след това почука пак. Нямаше отговор. Чу някой да се приближава и се обърна, очаквайки да види Дерон. Вместо това се сблъска с висок, слаб младеж.

— Здрасти, госпожо Агент, аз съм Тайрон. Каква работа имаш тука?

— Знаеш ли къде е Дерон?

Тайрон запази неутрално изражение.

— Вместо с него би могла да поговориш с мен, госпожо А.

— Бих могла, Тайрон — отвърна тя предпазливо, — стига да можеш да ми обясниш за какво се използва въглеродния дисулфид.

— Ха, вземаш ме за безполезно негро, а?

— Честно да ти кажа, нямам никаква представа какъв си.

— Ела с мене — рече й той с все същото безстрастно изражение.

Сорая кимна. Инстинктивно усещаше, че поколебае ли се, последиците за нея ще са доста неприятни.

Двамата тръгнаха, завиха надясно, подминаха площадката, където бандата се беше събрала като ято гарвани.

— Дерон отпраши с баща си. Няма да го има няколко дни.

— Не ме лъжеш, нали?

— Честно ти редя. Е, да ти разправям ли за мен? За майка ми, наркоманката? Или пък за тате, дето е в затвора? За сестра ми, дето вместо да ходи да зубри, гледа бебе? Или за по-големия ми брат, дето бачка супермизерно като ватман в метрото? Тия драми, направо да ти скъсат сърцето, трябва да си ги чувала, та какво да ти ги раздувам пак.

— Това е твоят живот — каза Сорая, — което означава, че е по-различен от всяка друга история, която съм чувала.

Тайрон изсумтя, но по погледа му успя да познае, че е поласкан.

— Може да съм расъл на улицата, ама съм роден с пипе на инженер. Да те светна ли що? — Той сви рамене и посочи в далечината. — Ей там, по „Флорида Авеню“ вдигат адски висока сграда, зверски туч. И ги дебна, все гледам да видя как става хавата, кое как що…?

Сорая срещна погледа му за секунда.

— Ще ти прозвучи ли твърде глупаво, ако ти кажа, че има начини да се възползваш от ума си.

— Приказвай за себе си. — На лицето му се плъзна бавна усмивка — изражение, което подхождаше на значително по-възрастен човек. — Тука ми е затворът на мене, малката.

Сорая помисли да му отговори, но прецени, че му е достатъчно засега.

— Ще тръгвам.

Тайрон стисна устни.

— Хубаво, ама да ти кажа. За колата, дето те проследи дотук.

— Кажи ми, че се майтапиш — закова се на място Сорая.

Той завъртя глава и я погледна, както кобра се взира надолу към плячката си.