Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Ким се замисли над думите на Сорая.

— Тогава останките, които намерихме, не са и на брат му.

— Силно се съмнявам. Огънят ми прилича на начин да се отклони вниманието ни, докато той се измъкне от Вашингтон. Извън страната всъщност. — Сорая отиде към съдинката, където Ким бе поставила костите, намерени във ваната. — Според мен това е всичко, което е останало от Омар, сервитьора пакистанец.

— Исусе Христе! — възкликна Овъртън и си помисли: „Най-после някакъв напредък.“ — Тогава кой от братята Силвър е бил Фади?

— Джейкъб, без съмнение — обърна се към него Сорая. — В апартамента се е регистрирал Лев. Фади е бил в Кейптаун, а след това бе задържан от нас.

Овъртън бе обнадежден. Най-малкото, късметът най-сетне му се усмихна. Направо улучи десетката с тези двете. Много скоро щеше да има достатъчно информация, която да предостави на Вътрешна сигурност. С един удар щеше да стане най-новият им член и най-новият им герой.

Сорая се обърна отново към Ким.

— Какво друго открихте?

— Почти нищо. Само катализатора. — Ким вдигна тесте компютърни разпечатки: — Въглероден дисулфид. Не помня кога за последен път съм попадала на него. Подпалвачите обикновено използват ацетон, керосин… такива вещества, леснодостъпни. — Тя сви рамене. — От друга страна, в този случай използването на въглероден дисулфид ми се струва логично. Той е по-опасен от останалите заради ниската си температура на запалване и вероятността от експлозия, щом бъде подпален. Фади е искал прозорците да се разбият, така че пламъците да могат да бъдат захранвани от допълнителния кислород. Но трябва да си истински професионалист, за да знаеш какво съединение да използваш, без да се самовзривиш.

Сорая погледна към разпечатката, която Ким й бе дала.

— Фади е точно такъв. Откъде може да се сдобие човек с това вещество?

— Трябва да имаш достъп до завод или до някои от доставчиците им — каза Ким. — Използва се при производството на целулоза, въглероден тетрахлорид и други органични серни съединения.

— Мога ли да използвам компютъра ти?

— Заповядай — каза Ким.

Сорая седна на работното място на Ким и влезе в интернет. Потърси в „Гугъл“ въглероден дисулфид.

— Целулозата се използва при производството на изкуствена коприна и целофан — зачете на глас тя от екрана. — Въглеродният тетрахлорид е ключова съставка в пожарогасителите и хладилниците, макар по-късно да е изоставен заради токсичността си. Дитиокарбаматът, ксантатът се използват във флотацията 4 4 Метод за разделяне на смеси. — Бел.прев. при преработката на минерали. Използва се и за производството на метам-натрий-репарат за борба с вредителите в почвата.

— Едно е сигурно — каза Ким. — Не се продава в кварталния магазин. Ще са ви нужни повече усилия, за да се снабдите с него.

— И това предполага познаване на съединението и неговите особености — кимна Сорая. Тя нахвърли бързо няколко бележки в джобния си компютър и стана. — Добре, аз тръгвам.

— Имаш ли нещо против да те придружа? — попита инспектор Овъртън. — Без теб работата по случая изобщо не напредваше.

— Не мисля. — Погледът на Сорая се плъзна към Ким. — Смятах да ти кажа още като дойдох. Уволнена съм.

— Моля? — Ким бе потресена. — Защо?

— Новият директор не можа да оцени склонността ми към неподчинение. Смятам, че се опитва да наложи авторитета си. И днес реши да изхвърли мен.

Ким се приближи и я прегърна с разбиране.

— Ако мога да направя нещо…

Сорая се усмихна.

— Знам на кого да се обадя. Благодаря.

Тя бе твърде заета, за да забележи сянката на недоволство, което помрачи лицето на детектив Овъртън. Той нямаше да позволи да му бъде попречено — не и когато бе толкова близко до целта.

По времето, когато Борн и Заим стигнаха до селото, бе започнало да вали сняг. То бе там, сгушено в тясна долина като топка в свита длан, точно както си го спомняше Борн. Облаците, ниски и тежки, правеха пространството между планината и небето да изглежда малко и незначително, сякаш щеше да бъде смачкано в сблъсъка между титани. Камбанарията на църквата привлече погледа на Борн и той се отправи натам.

Заим се раздвижи и простена. Преди известно време той бе дошъл в съзнание и Борн го свали от коня точно навреме, за да го остави да повърне изобилно сред свистящите ели. Борн бе накарал другаря си да хапне малко сняг, за да не се обезводни. Заим беше замаян и слаб, но разбра всичко, когато Борн му разказа какво се е случило. Тяхната цел, по неговите думи, беше да стигнат до някакъв лагер точно до селото, което си спомняше Борн.