Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Борн си помисли за сина на Заим, погребан жив под свлачище. Но той не можеше да каже нищо, беше обещал на Алем.

— Търся мой приятел — каза той меко. — Той е докаран на Рас Дежен с първата птица на войната. Тялото му не е на Мястото на смъртта. Затова мисля, че е жив. Какво знаеш за това?

— Аз? Аз не знам нищо. Освен разни подочути неща. — Заим почеса брадата си с изкривени мръсни нокти. — Но може би има някой, които може да помогне.

— Ще ме заведеш ли при него?

Заим се ухили.

— Това зависи изцяло от теб.

Борн побутна още една пачка банкноти през мръсната маса. Заим я взе, изсумтя, прибра я.

— От друга страна — каза той, — не можем да направим нищо, докато врагът ти бди. — Той сви устни замислено. — Окото на твоя враг се е разположило нашироко връз лявото ти рамо. Бих казал, че е редови войник, не висш военен.

— Вече си вътре — кимна към джоба с прибраните пари Борн.

Бащата на Алем сви рамене.

— Тази история не ме засяга. Аз познавам този човек. Познавам хората му. Нищо лошо няма да ми се случи заради това, че говоря с теб.

— Искам да го разкараш — каза Борн. — Искам окото да заспи.

— Разбира се, че искаш. — Заим потърка брадичката си. — Всичко може да бъде уредено, дори и такова трудно желание.

Борн плъзна още пари и Заим кимна, очевидно доволен поне за момента. Борн го оприличи на ротативка в игрална зала — нямаше да спре да гълта пари, докато Борн не си тръгне.

— Изчакай точно три минути — ни повече, ни по-малко, — след това ме последвай през предната врата. — Заим стана. — Върви сто крачки по главната улица, свърни наляво в пресечката, след това хвани първата вдясно. Разбира се, не мога да рискувам да ме видят, че ти помагам. Във всеки случай ти се доверявам, че ще знаеш какво да направиш. След това си тръгваш, без да се връщаш по същия път. Аз ще те намеря.

— Има съобщение за теб — каза Питър Маркс, когато Сорая се върна в „Тифон“, за да разчисти нещата си.

— Ти го поеми, Пит — каза тя мрачно. — Мен ме изритват оттук.

— Какво, по дяволите, става?

— Новият ни директор реши така.

— Той ще унищожи всичко, в което Линдрос се опитваше да превърне „Тифон“.

— Явно това е идеята.

Когато тя понечи да се обърне, той я хвана за ръката и я завъртя. Беше млад мъж, набит, с дълбоко хлътнали очи, коса с цвят на пшеница и носов изговор.

— Сорая, искам да ти кажа от мое име — всъщност от името на всички ни, сигурен съм, — че никой не те обвинява за станалото с Тим. Понякога се случват гадости. В този бизнес, за нещастие, това е факт.

Сорая пое дъх, изпусна го бавно.

— Благодаря, Пит. Оценявам го.

— Предположих, че ще обвиняваш себе си, задето си позволила на Борн да действа толкова грубо.

Тя замълча за момент, несигурна в чувствата си.

— Не беше виновен Борн, нито пък аз. Просто се случи, Пит. Това е всичко.

— Сигурно, добре. Имах предвид само, ти знаеш, че Борн е поредният външен човек, наложен ни от Стария. Като този кучи син Лърнър. Ако ме питаш, Стария губи контрол.

— Това вече не е моя грижа — каза Сорая, като се насочи към кабинета си.

— Но това съобщение…

— Стига, Пит. Оправяй се.

— Пише, че е спешно. — Той й го подаде. — От Ким Лъвет е.

След като Заим си тръгна, Борн отиде в тоалетната, която вонеше като в зоологическа градина. Обади се на Дейвис по сателитния телефон.

— Имам нови данни, че мястото се наблюдава. Така че бъди нащрек.

— Ти също — каза Дейвис. — Приближава атмосферен фронт.

— Знам. Това ще се отрази ли върху стратегията ни за измъкване?

— Не се безпокой — увери го Дейвис. — Това е моя грижа.

Борн излезе от мръсната дупка и плати сметката си на бара. Междувременно използва случая да се огледа за „окото на врага“, както Заим го нарече, и веднага разбра, че е амхар. Изобщо не си направи труда да сведе поглед. Зяпаше Борн с неприкрита враждебност. В края на краищата това бе негова територия. Беше самоуверен, тъй като се намираше на своя родна земя, и при нормални обстоятелства така и би трябвало да бъде.

Борн, който бе започнал да отброява наум три минути от момента, в който Заим бе излязъл, прецени, че е време да тръгва. Избра си маршрут директно покрай Окото. Със задоволство видя как мускулите на мъжа се напрегнаха, щом го доближи. Лявата му ръка тръгна към десния хълбок. Но каквото и оръжие да имаше там, бе извън полезрението на Борн. Тогава Борн разбра какво трябва да направи.

Излезе от бара. Докато мълчаливо отброяваше стоте крачки, усети, че Окото го следва. Ускори ход, така че да накара и преследвача да се забърза, за да не го изтърве. Стигна до ъгъла, зави рязко наляво и се озова в тясна уличка. Почти веднага видя следващата пресечка вдясно и свърна по нея с бързо темпо.