Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Обръщайки се, видя, че Дерон бе притиснал Борн в топла прегръдка.

— Нямах възможност да ти благодаря за това, че дойде на погребението — каза Борн. — Това означаваше много за мен. Знам колко си зает.

— Скъпи приятелю, в живота има неща, които са по-важни от бизнеса — каза Дерон с тъжна усмивка, — без значение колко неотложен или печеливш е той. — След това отстрани леко Борн. — Първо трябва да се погрижим за крака ти. Нагоре по стълбите, първата врата вдясно. Знаеш какво да правиш. Измий се. Горе има и нови дрехи за теб. — Той се ухили. — При Дерон всичко е първо качество.

Сорая последва Дерон по един коридор с жълти плочки, през голяма кухня, в помещение, което някога е било едновременно умивалня и килер. Тук имаше високи до кръста шкафове с поцинковани плотове, върху които бяха струпани компютри, купчини от неизвестни електронни уреди и какво ли не още.

— Знам какво му е нужно — каза Дерон, сякаш Сорая не беше там. Той започна методично да отваря вратите и чекмеджетата на шкафовете, като вадеше някакви неща оттам.

Сорая гледаше смаяна през рамото му безбройните носове, уши и зъби. Протегна се и взе един нос, като го завъртя в ръката си.

— Не се притеснявай — каза Дерон. — Направени са от латекс и порцелан.

Той вдигна нещо, което изглеждаше като част от зъбен мост.

— Като истински са, нали? — Той й посочи един резец. — Всъщност няма особена разлика между тази протеза и истинските коронки, освен тук отвътре. Истинската коронка има малка вдлъбнатина, за да пасне върху изпиления зъб. А тази е просто порцеланова фасета, която се поставя върху нормален зъб.

Сорая не можа да се сдържи и сложи латексовия нос, което накара Дерон да се разсмее. Той порови в друго чекмедже и й подаде много по-малък нос, който й пасна по-добре, когато го закрепи с малко театрално лепило.

— Разбира се, при нужда трябва да използваш друг вид лепило и, естествено, грим, за да прикриеш ръбовете на протезата.

— Ами, ако се изпотиш или… да речем, трябва да плуваш?

— Това не е грим на Шанел — каза Дерон през смях. — Веднъж нанесеш ли го, ще можеш да го отстраниш със специален разтворител.

Борн се върна, когато Сорая сваляше фалшивия нос. Раната на крака му бе почистена и превързана, а той облечен в нови панталони и риза.

— Сорая, трябва да поговорим.

Тя го последва в кухнята. Застанаха срещу огромния фризер до стената, която бе най-отдалечена от лабораторията на Дерон.

— Приятно ли си прекарахте с Дерон, докато ме нямаше?

— Питаш дали се е опитал да изкопчи информация от мен?

— Имаш предвид дали съм го помолил да изкопчи информация от теб.

— Точно така.

— Всъщност не съм.

— Не се е опитвал.

Последва пауза.

— Трудно ми е да започна. — Борн изучаваше лицето й. — Ти и Тим близки ли бяхте?

Тя обърна глава настрани и прехапа устни.

— Какво те интересува? За теб той е предател.

— Сорая, изслушай ме, или е бил Тим Хитнър, или аз. Знам, че не съм аз.

Изражението й бе преднамерено враждебно.

— Кажи ми тогава защо изведе Чевик навън?

— Исках да усети вкуса на свободата, от която бе лишен.

— Това ли е? Не ти вярвам.

Борн се намръщи. Той не за пръв път след смъртта на Мари се замисли дали преживяната травма не бе изкривила по някакъв начин преценките му.

— Мисля си, че е вярно.

— Забрави дали ти вярвам или не — каза рязко тя. — Как според теб ще реагира Стария?

— Какво значение има? Стария мрази хора като мен, които според него застрашават останалите.

Тя се загледа в ботушите си и поклати глава. Пое въздух и го изпусна.

— Аз номинирах Тим за „Тифон“, сега той е мъртъв.

Борн не реагира. Той беше боец, какво очакваше тя?

Сълзи и съжаления? Не, но дали една малка проява на емоция щеше да нарани самочувствието му? Тя си спомни за скорошната смърт на жена му и се почувства засрамена.

Сорая прочисти гърлото си, но остана объркана.

— Ние бяхме съученици. Той бе едно от момчетата, на които момичетата се подиграваха.

— Но не и ти?

— Аз не бях като другите момичета. За мен той бе сладък и уязвим. Изпитах нещо. — Тя сви рамене. — Той обичаше да говори за детството си, бе израснал в провинцията, в Небраска. Сякаш слушах разкази за друга държава.

— Той не беше подходящ за „Тифон“ — каза Борн направо.

— Той не беше подходящ за полеви агент, това е истина — каза тя също толкова директно.

Борн пъхна ръце в джобовете си.

— И докъде ще ни доведе всичко това?

Тя трепна, сякаш я беше убол с върха на автоматичния й нож.