Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Възраждане на аристократизма — каза Конклин. — Благородството задължава — благородството налага задължения.

— Не е честно — запротестира Холанд.

— Да, честно е, и то в един много реален смисъл. На гръцки аристо означава „най-добре“, а кратна — „управлявам“. При старите гърци такива млади мъже са предвождали армии, извадили мечовете си пред, а не зад войската, само за да й покажат, че ще пожертват тези с най-скромен произход, тъй като са под тяхното командване — командването на най-доблестните.

Питър Холанд отпусна глава на кадифената облегалка с полупритворени очи.

— Може отчасти да е така, не съм сигурен — въобще не съм сигурен. Задавахме толкова много въпроси. Защо, за Бога, защо? Защо загиваха мъже с разкъсани стомаси и гърди от врага, намиращ се на две стъпки пред тях, от някой виетконговец, който познава джунглата по-добре от тях? Каква война бе това?… Ако хора като мен не се вдигаха с момчетата, за да им кажат: „Вижте, аз съм тук, аз съм с вас“, как мислиш, че щяхме да успеем да издържим толкова време? Тези момчета бяха това, което някои хора наричат „чернилки“, „порти“ и какво ли не още, и имаха най-много третокласно образование. За привилегированите имаше отсрочка от опетняването или служби, които почти им гарантираха неучастие в боевете. Но за другите нямаше нищо такова. И ако моето присъствие сред тях — присъствието на един привилегирован кучи син, е означавало нещо, то това е била най-добрата работа, която някога съм вършил.

Изведнъж Холанд спря да говори и затвори очи.

— Извинявай, Питър. Нямах намерение да се ровя в минали неща. Наистина. Всъщност, започнах да говоря за моята вина, а не за твоята… Колко странно, че всичко така съвпада, нали? Как го нарече ти? Постоянно чувство за вина. Кога ли ще спре то?

— Сега — каза Холанд, вдигна глава, изправи гръб и изпъна рамене. Взе телефона, натисна два бутона и заговори. — Остави ни във Виена, моля те. После иди и намери някой китайски ресторант и ни донеси най-хубавото, което имат… Честно казано, най-много обичам нетлъсти ребра и пиле с лимон.

Холанд се оказа прав. Първото прослушване на сеанса на Панов под въздействие на серума бе изключително мъчително. Гласът му беше непоносим, емоционалното съдържание замъгляваше информацията, особено за човек, който познаваше психиатъра. Второто прослушване обаче ги накара веднага да се съсредоточат, което без съмнение се дължеше именно на болката, която чуваха. Нямаше време да се отдават на лични чувства; изведнъж информацията бе всичко. Двамата мъже започнаха да си водят подробни бележки, като често спираха и прослушваха отново множество фрагменти, за да ги изяснят и разберат. Третото прослушване изчисти допълнително важните места. В края на четвъртото и Алекс, и Питър Холанд имаха по тридесет-четиридесет страници бележки. Следващият час премина в мълчание, като всеки от тях извършваше свой анализ.

— Готов ли си? — попита от дивана директорът на ЦРУ с молив в ръка.

— Да — каза Конклин, седнал пред бюрото с разнообразна електронна техника. Касетофонът беше до лакътя му.

— — Някакви встъпителни бележки?

— Да — каза Алекс. — Деветдесет и девет процента и четиридесет и четири стотни от това, което прослушахме не ни дава нищо, а само ни показва какъв страхотен сондьор е Уолш. Постоянно се върти около въпроса, като поема репликите по-бързо, отколкото аз мога да ги разбера. А съвсем не съм аматьор, когато става въпрос за разпити.

— Съгласен съм — каза Холанд. — И аз не бях лош, особено с някой тъп инструмент. Уолш е добър.

— Дори повече от добър, но то не ни касае. Важното е това, което успя да изкопчи от Mo, обаче с едно „но“. То не касае повторното изживяване на Панов на разкритията, направени от него, тъй като трябва да приемем, че е разкрил почти всичко, което му бях казал. Свързано е с повторението на онова, което е чул. — Конклин отдели няколко страници. — Ето един пример. „Фамилията ще е доволна… нашият главен ще ни благослови.“ Той повтаря нечии думи, не своите. Освен това Mo не владее криминалния жаргон — определено не в такава степен, че да направи връзка, но тя е налице. Да вземем думата „глава“ и да я променим, като я допълним. „Главатар“ — висш главатар, който едва ли е духовен глава. Изведнъж „фамилията“ придобива съвсем друг оттенък, а благословията приема вида на възнаграждение или премия.

— Мафията — каза Питър. Погледът му беше твърд и бистър, въпреки изпитите чаши. Очевидно организмът му бе успял да изгори алкохола. — Не се бях досетил, но инстинктивно отбелязах тази фраза… Е, добре, ето още нещо в същия смисъл. В същия, защото и аз улових някои необичайни за Панов изрази.