Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Случайно да говорите руски?

— Разбира се — бе отвърнал той, развеселен, че посетителят му е могъл дори да си помисли, че не говори руски. — Както очевидно знаете, родителите ми са били имигранти. Не съм израсъл в руски дом, но в руско обкръжение — поне в ранните ми години. Човек не би могъл да си купи хляб от овощний отдел, ако не говореше руски.

— Все пак, то е било през ранните ви години, както споменахте.

— Да.

— И какво се промени?

— Сигурен съм, че е описано някъде във вашия правителствен отчет и че то едва ли ще задоволи вашия сенатор-злодей Маккарти.

Щом тези думи изплуваха в съзнанието му, Алекс си спомни лицето. То бе на човек на средна възраст и изведнъж бе станало безизразно. Очите му се замъглиха, но в тях имаше потиснат гняв.

— Уверявам ви, господин Конклин, че аз не съм свързан по никакъв повод със сенатора. Вие казвате, че е злодей, аз бих го нарекъл другояче, само че сега това не е уместно… И какво се промени?

— Доста късно баща ми успя да стане това, което е бил в Русия — силно преуспяващ търговец, капиталист. Накрая притежаваше седем супермаркета в модерни търговски центрове. Наричат се „Конклинс Корнърс“. Сега е над осемдесетгодишен и, макар че много го обичам, трябва със съжаление да призная, че е пламенен привърженик на сенатора. Но аз просто отчитам възрастта му, борбата, която е водил, омразата му към Съветите и избягвам темата.

— Вие сте много интелигентен и дипломатичен.

— Да, интелигентен и дипломатичен — беше се съгласил Алекс.

— Пазарувал съм в няколко от магазините. Откъде е дошло „Конклин“?

— Баща ми го е измислил. Майка ми разправя, че го видял на табло за обяви, рекламиращо моторни масла, четири или пет години след пристигането им тук — така предполага тя. Разбира се, трябвало е да се разделят с Консоликов. Както каза веднъж моят доста фанатичен баща, „Тук само евреите с руски имена могат да натрупат пари.“ И в този случай аз избягвам да разговарям по темата.

— Много дипломатично.

— Не е никак трудно. Все пак той си има и добри страни.

— Дори и да не беше така, сигурен съм, че вие пак щяхте да се държите дипломатично и да прикривате чувствата си. Господин Конклин, аз съм представител на една правителствена агенция, която е много заинтересована от вас и в която пред вашето бъдеще няма да има граници, както за всеки потенциален наш служител, с когото съм разговарял през последните десет години.

„Това беше преди близо тридесет години“ — разсъди Алекс и отново вдигна очи към вътрешната врата във фоайето на Пети стерилен. С колко лудост се оказа изпълнено времето след това. В стремежа си да използува един силно предизвикателен опит за нереално разширяване на дейността си, баща му бе решил да надмине самия себе си, рискува огромна сума пари, съществуващи само във въображението му и в мозъците на алчни банкери, и загуби шест от седемте си супермаркета. Остана му най-малкият, осигуряващ му стил на живот, който се оказа неприемлив за него. Затова бе съвсем логично, че баща му получи масивен апоплектичен удар и почина точно когато Алекс трябваше да започне живота си на възрастен.

Берлин — Източен и Западен. Москва, Ленинград, Ташкент и Камчатка. Виена, Париж, Лисабон и Истанбул. След това обратно през целия свят със спирки в Токио, Хонконг, Сеул, Камбоджа, Лаос. Накрая Сайгон и трагедията, наречена Виетнам. С течение на годините, поради способността му лесно да усвоява различни езици и опита, който дойде с борбата за оцеляване, той стана главен специалист на Управлението в областта на тайните операции, негов пръв разузнавач и често стратег на място на прикритите му дейности. Тогава една сутрин, край покритата с мъгла делта на Меконг, някаква мина разби живота и единия му крак. Пред полевия агент, който в избраната от него дейност бе зависим от възможността да се движи, оставаха много малко възможности. Прости се с полевата работа, а другото беше лесно. Примири се с прекомерното си пиене, като го оправда, че е на генетична основа. Руската зима на депресия премина в пролет, лято и есен. Тогава мършавата, трепереща развалина, която бе почти унищожена, получи отмяна на смъртната присъда. Дейвид Уеб — Джейсън Борн се завърна в живота му.

Вратата се отвори и милосърдно прекъсна спомените. Във фоайето влезе бавно Питър Холанд. Лицето му беше бледо и изопнато, а очите му бяха изцъклени. В лявата си ръка държеше две малки пласмасови кутии, в които вероятно се намираха касетите със записите.