Джон Гришам - Обжалването

— Благодаря. В текста поне на десет места ще се споменават либералните съдии, а може би дори ще има и твоя снимка. Ще бъде страхотна реклама. Можеш направо да се откажеш от изборите, още сега.

Той млъкна, но горчивият ефект от думите му остана. Двамата дълго мълчаха. После Шийла наруши тишината.

— Не е лоша идея. Да се откажа от изборите. Хващам се, че чета досиетата на делата и си мисля: „Какво ще си помислят гласоподавателите, ако гласувам така или иначе?“ Вече не съм съдия, Нат. Станала съм политик.

— Ти си страхотен съдия, Шийла. Един от тримата, които са ни останали.

— Вече всичко е политика.

— Няма да се отказваш. Написала ли си становището си по онова дело?

— В момента го пиша.

— Виж, Шийла, изборите са след пет седмици. Колко бавно можеш да пишеш? По дяволите, Върховният съд е прословут с това, че не бърза. Сигурен съм, че можеш да се помотаеш, докато не минат изборите. Какво са пет седмици? Нищо работа. Самото убийство е било преди пет години.

Нат крачеше насам-натам и размахваше ръце.

— Все пак имаме график — напомни му тя.

— Глупости. Графикът може да се манипулира.

— С политическа цел.

— Точно така, Шийла, по дяволите. Престани вече. Ние си скъсваме задниците от работа заради теб, а ти се държиш, сякаш те е гнус от кампанията. Изборите са мръсна работа, не разбра ли?

— Говори по-тихо.

Нат се подчини, но продължи да крачи. Три крачки към едната стена, после три крачки обратно.

— Твоето гласуване „против“ няма да промени нищо, по дяволите. Съдът отново ще те прегази с шест на три гласа, може би дори със седем на два или осем на един. Числата нямат значение. Присъдата ще бъде потвърдена и Франки Хайтауър ще си остане там, където е в момента и където ще бъде след десет години. Не бъди глупава, Шийла.

Тя изпи остатъка от плодовия сок, без да отговори.

— Не ми харесва тази физиономия — каза Нат и насочи към нея дългия си костелив пръст. — Чуй ме. Ако гласуваш „против“ преди изборите, аз се отказвам.

— Не ме заплашвай.

— Не те заплашвам. Обещавам ти. Знаеш поне десет различни начина да не вземеш решение по това дело през следващите пет седмици. По дяволите, можеш да го заровиш за половин година.

Тя се изправи и каза:

— Отивам на работа.

— Не се шегувам! — изкрещя той. — Ще напусна!

Шийла Маккарти отвори вратата и подхвърли през рамо:

— Бягай да намериш още пари.

Три дни по-късно най-сетне започна и майсторски координираната рекламна лавина. Само няколко души знаеха какво точно става.

Дори самият Рон Фиск не можеше да осъзнае мащабите на медийната вълна, която се подготвяше за него. Беше заставал пред камерите, беше обличал различни костюми, беше прочел репликите си от подготвените сценарии, беше довел семейството и приятелите си, за да участват. Знаеше бюджета на клиповете, медийния план и пазарните дялове на различните телевизионни канали в южната част на щата Мисисипи. И щеше да се притеснява как ще се финансира вълната от телевизионни клипове, ако кампанията му беше от обикновените.

Но машината, която работеше за него, стигаше много по-далеч и по-дълбоко, отколкото дори самият той подозираше.

Първите клипове бяха позитивните — симпатични картинки, които трябваше да отворят вратата и да пуснат чудесния млад мъж да влезе в домовете на хората. Първият клип показваше Рон като бойскаут, докато един възрастен актьор с плътен южняшки акцент произнасяше думите на ръководителя на скаутите зад кадър: „Един от най-добрите скаути, които сме имали. Стигна до ранг «орел» за по-малко от три години.“ Следваше снимката на Рон с тога на церемонията по завършване на гимназията, като отличник. После Рон с Дорийн и децата, а зад кадър се чуваше собственият му глас: „Семейството е най-важното, което имаме.“ След трийсет секунди, изпълнени с такива кадри, клипът завършваше с дълбок глас зад кадър, който звучеше като гласа на Бог: „Рон Фиск — съдия, който вярва в нашите ценности.“

Вторият клип от позитивната вълна представляваше поредица от черно-бели кадри, които показваха Рон да стои на стъпалата на църквата си, с хубав тъмен костюм, и да разговаря с пастора. Гласът зад кадър обявяваше: „Рон Фиск беше ръкоположен за дякон в тази църква преди дванайсет години.“ След това се виждаше Рон по риза, докато преподава в неделното училище. После Рон с Библия в ръка да говори на някакви тийнейджъри под едно дърво. Глас зад кадър: „Да благодарим на Бога за хората като Рон Фиск.“ И накрая Рон и Дорийн, застанали заедно на входа на църквата. Със същия глас зад кадър, с който завършваше първият клип: „Рон Фиск — съдия, който вярва в нашите ценности.“