Джон Гришам - Обжалването

И докато Уес разказваше, Йорк неволно изпита възхищение към тях.

След като обобщи вредите, Уес подхвърли още нещо за безотговорното поведение на автомобилната компания и заяви:

— Ние смятаме, че два милиона долара са справедливо извънсъдебно споразумение.

— Сигурен съм, че смятате така — отвърна Йорк.

Като всеки адвокат в подобно положение на лицето му инстинктивно се изписа изражение на недоверие, шок и смайване. Той повдигна невярващо вежди. Поклати бавно глава, сякаш не можеше да осъзнае чутото. Стисна брадичката си с ръка и се намръщи. От предишната му усмивка не беше останала и следа.

Уес и Мери Грейс успяха да си придадат апатичен вид, но всъщност чакаха със затаен дъх.

— За да получите два милиона — продължи Йорк, като преглеждаше бележките си, — трябва да прибавите и наказателно обезщетение, а, честно казано, моят клиент просто не иска да плаща нищо подобно.

— О, не — възрази хладно Мери Грейс. — Вашият клиент ще плати точно толкова, колкото му кажат съдебните заседатели.

Откровените заплахи също бяха част от играта. Йорк ги беше чувал поне хиляда пъти. Но трябваше да признае, че заплахата звучеше далеч по-зловещо от устата на жена, която току-що е успяла да спечели гигантско наказателно обезщетение в полза на предишния си клиент.

— Процесът ще бъде поне след дванайсет месеца — каза Йорк и се обърна към помощника си за потвърждение.

Въпреки че никой не беше в състояние да предвиди датата с каквато и да била точност, помощникът му мъдро кимна, потвърждавайки казаното от Йорк.

С други думи, ако делото влезе в съда, ще мине много време, преди да получите и цент от хонорара си. А за никого не е тайна, че малката ви кантора е затънала в дългове и се бори за оцеляване. Така че имате нужда от голямо извънсъдебно споразумение, и то веднага.

— Клиентът ви не може да чака толкова дълго — продължи Йорк.

— Ние ти направихме конкретно предложение, Алън — отвърна Уес. — Ще отговориш ли с конкретно контрапредложение?

Йорк изведнъж затвори папката пред себе си, усмихна се насила и каза:

— Вижте, много е просто. „Литън Кежуълти“ са много добри в ограничаване на загубите си, а този случай очевидно представлява загуба. Имам правомощията за споразумение за един милион долара. И нито цент повече. Разполагам с един милион долара и клиентът ясно ме предупреди да не им искам повече. Един милион долара — или ги приемате, или ги отказвате. Това е.

Адвокатът, който ги беше препоръчал, щеше да получи половината от 30-те процента по договор. Кантората на семейство Пейтън щеше да получи другата половина. Петнайсет процента от един милион долара бяха 150 хиляди долара, истинска мечта.

Двамата се спогледаха намръщено, но всъщност им се искаше да прескочат масата и да разцелуват Алън Йорк. После Уес поклати глава, а Мери Грейс си записа нещо в бележника.

— Трябва да се обадим на клиента си — каза Уес.

— Разбира се — съгласи се Йорк и изхвърча от залата, следван от помощника си.

— Е — каза тихо Уес, все едно се страхуваше да не би в помещението да има подслушвателни устройства.

— Опитвам се да не се разплача — отвърна съпругата му.

— Недей да плачеш. Недей да се смееш. Трябва да го притиснем малко.

Когато Йорк се върна, Уес строго му каза:

— Разговаряхме по телефона с мисис Нолан. Тя отказва да слезе под един милион и двеста хиляди долара.

Йорк въздъхна, а раменете и чертите му увиснаха едновременно.

— Нямам толкова пари, Уес — каза той. — Абсолютно съм искрен с вас.

— Можеш да поискаш още. Щом са готови да платят един милион, сигурно ще могат да добавят и още двеста хиляди. Ако се стигне до съда, ще загубят двойно повече.

— В „Литън“ са упорити, Уес.

— Просто им звънни по телефона. Направи един опит. Какво ще загубиш?

Йорк отново излезе от стаята и след десет минути се върна с широка усмивка.

— Готово! — съобщи той. — Поздравления!

Шокът от бързото споразумение ги остави без дъх. Подобни преговори обикновено се точеха със седмици и месеци, докато и на двете страни им омръзнеше да се заяждат, да се преструват и да играят малките си игрички. Очакванията им за тази среща бяха да си тръгнат от кантората на Йорк с някаква обща представа накъде отиват нещата с извънсъдебното споразумение. Вместо това излязоха зашеметени и в продължение на петнайсет минути просто крачеха по главната улица на Джаксън, без да продумат. После спряха до ресторант „Капитъл Грил“, който беше известен по-скоро с клиентите, отколкото с храната. Лобистите обичаха да ги виждат тук как плащат сметките за разточителни обеди с влиятелни политици. Губернаторите също обичаха да идват в това заведение.