Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Искам одобрение за награда от половин милион долара — каза Джак Арнолд, шеф на ОПА за източната част.

Никой не коментира предложението. Неколцина агенти започнаха да си водят записки или отвориха лаптопите си. Всъщност обстановката беше доста обезсърчаваща.

— Мисля, че разполагам с нещо — обадих се накрая от дъното на залата.

Стейси Полак погледна към мен. Няколко глави се вдигнаха — реакция на настъпилата тишина. Аз станах.

Шибания новак в действие. Представих Мони — от любезност. След това им разказах за „Леговището на Вълка“ и за нашата среща с четиринайсетгодишната Лили Олсен. Споменах също, че Вълка, според информацията на Мони, може да е руският гангстер Паша Сорокин. Трудно беше да се проследи произходът му, особено преди да напусне бившия Съветски съюз.

— Ако успеем по някакъв начин да влезем в сайта „Леговището на Вълка“, мисля, че ще можем да открием нещо за изчезналите жени. Междувременно смятам, че трябва да засилим наблюдението на някои сайтове, идентифицирани от „Невинни образи“. Съвсем логично е да предположим, че перверзниците, които посещават „Леговището на Вълка“, навярно влизат и в други порносайтове. Нуждаем се от помощ. Ако се окаже, че Вълка е Паша Сорокин, ще ни е необходима значителна помощ.

Стейси Полак изглеждаше заинтригувана. Тя поднови дискусията, в която аз и Мони бяхме подложени на кръстосан разпит. Очевидно бяхме застрашили някои от другите агенти в стаята. Тогава Полак взе решение.

— Ще получите нужната помощ — каза тя. — Ще наблюдаваме порносайтовете двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. На този етап това е най-доброто, което можем да направим. Искам нашата Руска група в Ню Йорк също да се включи. Все още не мога да повярвам, че Паша Сорокин лично е замесен в това, но ако се окаже вярно, значи работата е дебела. От шест години се интересуваме от Сорокин! Да, изключително много се интересуваме от Вълка.

През следващите двайсет и четири часа повече от трийсет агенти бяха определени да наблюдават четиринадесет различни порносайтове и чатове. Това беше най-страхотният „полицейски надзор“. Не знаехме кого точно търсим, но се надявахме да засечем поне един, който би споменал сайт, наречен „Леговището на Вълка“. Междувременно двамата с Мони събрахме цялата информация, до която можахме да се доберем, за Червената мафия и по-конкретно — за Паша Сорокин.

По-късно трябваше да си тръгна. Моментът не бе подходящ. Но за това едва ли някога щеше да има подходящ момент. Бях поканен да присъствам на предварителна среща с адвокатите на Кристин Джонсън в Блейк Билдинг, в района на „Дюпон Съркъл“. Тя искаше да си върне малкия Алекс.

Пристигнах малко преди пет и попаднах на вълната от служители, изливаща се от интересна дванайсететажна постройка, заемаща ъгъла на пресечката между Кънектикът Авеню и Ел Стрийт. Проверих регистъра в партера и видях, че наематели на сградата са фирми като „Мазда“, „Баронс“, „Национален съвет по сигурност“ и няколко адвокатски кантори, включително и тази на „Марк, Харанзо и Данио“, които представляваха Кристин.

Приближих с бавна крачка към асансьора и натиснах бутона. Кристин искаше попечителството над малкия Алекс. Адвокатът й бе уредил тази среща с надеждата да се споразумеем, без да се стига до съд или до алтернативни начини за разрешаване на подобни спорове. Сутринта разговарях с адвоката си и реших той да не присъства, след като това беше „неофициална“ среща. Докато се качвах с асансьора към седмия етаж, се опитвах да се съсредоточа върху една-единствена мисъл: Направи това, което е най-добро за Алекс. Без значение как щях да се чувствам аз.

Посрещна ме Джилда Харанзо — беше слаба и привлекателна, облечена в тъмносив костюм с бяла копринена блуза, закопчана до врата. Адвокатът ми се бе изправял в съда срещу нея и ме предупреди, че е много добра и е „посветена на мисията си“. Беше разведена и притежаваше родителските права върху двете деца. Бившият й съпруг бе лекар. Хонорарите й бяха много високи, но с Кристин бяха учили заедно в прогимназията и бяха приятелки още оттогава.

— Кристин вече е в заседателната зала — каза ми тя, след като се представи. После додаде: — Съжалявам, че се стигна дотук. Този случай е труден, в него няма замесени лоши хора. Ще ме последваш ли, ако обичаш?

— Аз също съжалявам — отвърнах. Макар че никак не бях сигурен дали няма лоши хора. Бях видял доста през живота си досега.