Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Каква радост беше той за мен, за децата, за мама Нана. Просто не можех да си представя, че ще ми го отнеме. Нито пък исках да съм на мястото на Кристин.

Преди да си тръгна същата вечер за вкъщи, вдигнах телефона, за да проведа разговора, от който се страхувах. Мислите за малкия Алекс ме накараха да си припомня обещанието, което бях дал. Съдия Брендан Коноли вдигна след няколко позвънявания.

— Обажда се Алекс Крос. Исках само да ви държа в течение. Да ви разкажа за онова, което сигурно сте гледали днес по новините.

Съдия Коноли ме попита дали съпругата му е била намерена, дали има някакви новини за Лизи.

— Все още не са я открили. Но аз не смятам, че арестуваните мъже са замесени в случая с жена ви. Продължаваме да храним големи надежди, че ще я намерим.

Той започна да мърмори някакви думи, които не можах да разбера. След като го слушах няколко секунди, опитвайки се да схвана мисълта му, казах, че ще продължавам да го информирам. Ако, разбира се, си направеха труда да информират мен.

Дълго останах седнал зад бюрото след мъчителния телефонен разговор.

Внезапно осъзнах, че съм забравил нещо друго — днес моят курс се дипломираше! Вече официално бяхме агенти. Останалите бяха получили дипломите си, или „картите“ си, както и новите назначения. Точно в този момент в голямото фоайе на Залата на честта се поднасяха сладки и пунш. Аз не си направих труда да отида на партито. Не знам защо, но ми се струваше неуместно да присъствам. Вместо това се прибрах у дома.

Колко време още й оставаше?

Един ден? Часове?

Макар че вече почти нямаше значение. Лизи Коноли се учеше да приема всичко, което животът й поднасяше; учеше се да бъде по-твърда, да опази душевното си равновесие.

С изключение на това, че бе изплашена до смърт.

Лизи ги наричаше „плуващи сънища“. Още от четиригодишна беше страстна плувкиня. Повтарянето на замах след замах, изтласкване след изтласкване, винаги я пренасяше в друго място и време, помагаше й да избяга. Тъкмо това правеше тя сега, заключена сред тъмнината.

Плуване.

Бягство…

Протягане на дланта, извита леко във форма на чаша, плавни движения на ръцете, издигане на повърхността, загребване на водата. Изхвърляне нагоре до кръста и отново потапяне. Плисък, изтласкване, ободряващата хладина на водата. Чувството на мощ, което я изпълваше…

Мислеше за бягство през по-голямата част от деня или поне това, което смяташе за ден. Започваше да се замисля сериозно и за други неща.

Припомняше си онова, което знаеше за своя затвор — гардеробната — и за жестокия и ужасен мъж, който я държеше в плен. Вълка — това бе името, с което копелето се наричаше. Но защо Вълка?

Намираше се в някакъв град. Почти беше сигурна, че градът е на юг, че е голям. Може би беше във Флорида? Ала не можеше да си обясни защо смята така. Навярно бе дочула нещо и то се бе регистрирало в подсъзнанието й. До нея долитаха гласове от къщата, когато се устройваха големи и шумни партита или сбирки в по-тесен кръг. Вече смяташе, че гнусният й похитител живее сам. А и коя жена би изтраяла такова отвратително чудовище?

Познаваше някои от жалките му навици. Обикновено, когато се прибереше, пускаше телевизора: понякога И Ес Пи Ен 19 19 ESPN — спортно-развлекателен телевизионен канал. — Б.пр. , но по-често Си Ен Ен. Постоянно гледаше новини. Освен това харесваше детективски шоута — „Закон и ред“, „Убийства“, „Криминални хроники“. Телевизорът беше винаги включен, дори късно през нощта.

Вълка беше едър и силен, с вид на садист — обаче внимаваше да не я нарани лошо. Това означаваше ли, че планира да я задържи по-дълго?

Може би щеше да се спаси, ако успее да издържи на това място още малко. Ако не загуби самообладание и не го разгневи толкова силно, че да прекърши врата й, както я заплашваше по няколко пъти на ден. Ще счупя нежната ти шия — ето така! Не ми ли вярваш? Би трябвало да ми вярваш, Елизабет. Винаги я наричаше Елизабет, не Лизи. Беше й казал, че Лизи не е достатъчно красиво име за нея. Ще прекърша шибания ти врат, Елизабет.

Той знаеше коя е тя, както и някои неща за семейството й — за Брендан, Бриджит, Мери, Гуен. Обеща й, че ако го ядоса, не само ще унищожи нея, но и семейството й. „Ще отида в Атланта. Ще го направя просто така, за забавление. Такива неща ме изпълват с живот. Бих могъл да затрия цялото ти семейство, Елизабет“.

Желаеше я все повече и повече — тя знаеше кога един мъж пощурява по една жена. Значи все пак имаше някаква власт над него!