Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Искам да направя едно съобщение. Този път за разнообразие новините са добри — започна Махони. — Станал е значителен пробив. Съобщението дойде от Вашингтон. — Махони млъкна, за да подсили ефекта от казаното, сетне продължи: — От понеделник агентите ни от офиса в Нюарк наблюдават един заподозрян, нарича се Рейф Фарли. Заподозреният е сексуален насилник, рецидивист. Лежал е четири години в затвора в Рейуей, защото проникнал в апартамента на една жена, след което я пребил и изнасилил. Навремето Фарли твърдял, че жертвата му била гадже от работата. Това, което привлече вниманието ни към него, бе, че редовно влиза в един чат в интернет, в който говори много за госпожа Одри Мийк. Твърде много. Знае за нея подробности, включително факти за семейството й в Принстън, за къщата й там, дори за обзавеждането. Освен това заподозреният е наясно как и кога е била отвлечена госпожа Мийк от търговския център „Прусия“. Знае, че при похищението е била използвана нейната кола, марката на колата, както и за децата, оставени в гаража. При следващото си влизане в чата Фарли е съобщил специфични детайли, с които дори ние не разполагаме. Той заявил, че тя е била упоена с наркотик, след което е била откарана в една планинска местност в Ню Джърси. Обаче остава доста мъгляв по въпроса дали Одри Мийк е жива или мъртва. За съжаление в периода, през който го наблюдаваме, заподозреният не е посетил госпожа Мийк. Вече изминаха почти три дни. Ние смятаме, че може би е забелязал, че го следим. Затова решихме, с одобрението на директора, да го арестуваме. ОСЗ вече е на мястото в Норт Вайнланд, щата Ню Джърси, за да помогне на хората ни от местното поделение, както и на тамошната полиция. Операцията ще започне тази сутрин, може би след час. Една точка в полза на добрите момчета — заяви Махони. — Поздравления към всички, взели участие във финалния етап на този случай.

Седях на мястото си и аплодирах заедно с останалите, но изпитвах някакво странно чувство. Аз не бях взел участие в този финален етап, дори не знаех за Фарли и наблюдението над него. Бях някак си изолиран, а през последните десет години не се бях чувствал по този начин, не и откакто започнах работа в полицията на Вашингтон.

Една фраза от съвещанието не преставаше да звучи в главата ми: с одобрението на директора… Питах се от колко време Рон Бърнс е знаел за заподозрения в Ню Джърси и защо е предпочел да не ми го казва. Опитвах се да не се чувствам разочарован, нито да бъда прекалено подозрителен, но все пак…

Нямах добро чувство, когато срещата приключи с аплодисменти за агентите. Бедата бе, че нещо не беше както трябва, но нямах представа какво точно. Просто цялата тази работа не ми харесваше.

Тъкмо излизах от стаята заедно с останалите, когато Махони ме настигна и закрачи до мен.

— Директорът помоли да отидеш в Ню Джърси — рече той, сетне се усмихна. — Искам да пътуваш заедно с мен. Да вървим към хеликоптерната площадка. Ако не арестуваме незабавно Фарли, не мисля, че ще успеем да освободим госпожа Мийк жива.

Около петдесет и пет минути по-късно един хеликоптер „Бел“ се приземи на летище Биг Скай в Милвил, Ню Джърси. Очакваха ни два черни джипа и двамата с Махони потеглихме с пълна скорост към Норт Вайнланд, намиращ се шестнайсетина километра на север.

Спряхме на паркинга на един ресторант от веригата „Интърнешънъл Хаус ъф Пенкейкс“. Къщата на Фарли се намираше на около два километра.

— Готови сме да го нападнем — каза Махони на групата. — Имам добро предчувствие за този тип.

Придружих Махони до един джип. Ние нямаше да сме част от шестчленния екип на ОСЗ, който пръв щеше да нахлуе в къщата, но щяхме да имаме незабавен достъп до Рейф Фарли. Надявахме се да открием Одри Мийк жива в къщата.

Въпреки лошите ми предчувствия, предстоящата акция започна да ме изпълва с напрежение. Ентусиазмът на Махони беше заразителен, а и всяко действие беше по-добро от бездействието. Сега поне правехме нещо. Може би щяхме да успеем да освободим Одри Мийк.

Минахме покрай едно небоядисано бунгало. Видях счупените дъски на верандата, а в предния двор имаше ръждясала кола и газова печка.

— Това е — рече Махони. — Дом, сладък дом. Да спрем тук.

Паркирахме на стотина метра встрани от пътя, близо до група червени дъбове и борове. Знаех, че двама агенти в камуфлажни дрехи вече се бяха притаили в близост до бунгалото. Агентите само наблюдаваха обекта и нямаше да участват в нападението. Имаше още и камера с телеобектив, насочена към бунгалото и колата на заподозрения — червен „Додж Поларис“.