Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Съществуваше и Вълка, който бе от съвсем друга порода.

Те си общуваха в един защитен уебсайт, недостъпен за външни лица. Всички съобщения бяха закодирани и се изискваха няколко шифъра: първият преобразуваше информацията, а последният я дешифрираше. Ала най-важното бе, че трябваше сканиране на ръката, за да се получи достъп до сайта. Обсъждаше се възможността да се въведе сканиране на ретината или проверка на анална проба.

Предмет на дискусията беше Двойката и какво да се предприеме във връзка с последните им действия.

„Какво, по дяволите, означава това — какво да предприемем във връзка с тях?“ — попита Художествения директор, когото на шега наричаха господин Мекушавко. Единственият от тях, който понякога ставаше много чувствителен.

„Означава точно това, което казах — отвърна Стърлинг. — Имаше сериозно нарушение на сигурността. Сега трябва да решим какво да направим по въпроса. Случилото се е проява на престъпно нехайство, глупост, а може би нещо още по-лошо. Те са били видени. А това поставя всички ни в опасност“.

„Какви са възможностите ни? — продължи Художествения директор. — Почти се страхувам да попитам“.

Стърлинг незабавно отговори:

„Напоследък чел ли си вестници? Имаш ли телевизор? Екип от двама души е отвлякъл една жена в търговския център в Атланта, Джорджия. Похитителите са били видени. Екип от двама е отвлякъл жена в Пенсилвания — и те също са били забелязани. Нашите възможности? Да не правим нищо или да предприемем нещо крайно. Има нужда от нагледен пример — за останалите екипи“.

„И така, какво ще направим, за да разрешим проблема?“ — попита Марвел, който обикновено беше плах и кротък, но можеше да стане злобен и гаден, когато се превъзбудеше.

„Като начало за известно време прекратих всички доставки“ — заяви Стърлинг.

„Никой не ми е казал за това! — избухна Сфинкса. — Аз очаквам доставка. Както всички знаете, вече съм заплатил цената. Защо не ме осведомихте преди това?“

Няколко секунди никой не отговори на Сфинкса. Не го харесваха. Освен това, всички те бяха садисти. Наслаждаваха се да измъчват Сфинкса или когото и да е от групата, показал моментна слабост.

„Аз очаквам доставката си! — настоя Сфинкса. — Заслужих си я. Вие сте копелета! Мамка ви!“ След което изчезна от сайта. Обиден. Типично за него. Смешно, но в момента на никого не му беше до смях.

„Сфинктера напусна сградата“ — каза накрая Потър.

След което се включи Вълка:

„Мисля, че за тази вечер изгубихме доста време в празни приказки, достатъчно шеги и игри. Загрижен съм за последните събития. Трябва да се справим с Двойката по решителен и безкомпромисен начин. Предлагам да наредим на друг екип да ги посети. Има ли някакви възражения?“

Нямаше никакви, което не беше необичайно, когато Вълка вземеше думата. Пред руснака всички се сковаваха от ужас.

„Макар че всичко това има и някои добри страни — обади се накрая Потър. — Цялата тази суматоха и внимание… вълнуващо е, нали? Кара кръвта ти да кипне. Страшно кефско, прав ли съм?“

„Ти си побъркан, Потър. Наистина си луд“.

„Не ви ли харесва?“

Добре защитеният сайт явно не беше защитен достатъчно.

Внезапно Вълка каза:

„Нито дума повече. Нито дума! Мисля, че към компанията ни се е присъединил неканен гост. Почакайте. Вече излезе… Някой проникна в леговището, но вече си отиде. Кой би могъл да се вмъкне тук? Кой го е пуснал? Който и да е, мъртъв е“.

Лили Олсен беше на четиринайсет години и половина, но се представяше в интернет на двайсет и четири. Бе абсолютно убедена, че нищо повече не може да я изненада, докато не проникна в „Леговището на Вълка“.

Извратените копелета в добре защитения, но все пак недостатъчно защитен чат — всички до един бяха дъртаци, отвратителни и жалки. Обичаха постоянно да говорят за женските интимни части и да правят гнусен секс с всеки и с всичко, което се движеше — без значение на възраст и пол, без да ги е грижа дали е човек или животно. Тези мъже бяха повече от отвратителни — повдигаше й се от тях. Само че тогава нещата загрубяха и на Лили й се искаше никога да не беше чувала за „Леговището на Вълка“, никога да не се бе набутвала в този изключително добре защитен сайт. Те може би бяха убийци!

И тогава водачът им, Вълка, я разкри, че е в сайта заедно с тях и че слуша всяка тяхна дума.

И така, сега Лили знаеше за убийствата, за отвличанията, за всичко, което те си фантазираха, а може би и вършеха. Само че тя нямаше представа дали нещо от това, което бе чула, е истина или не.