Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Нещата ставаха все по-странни. Като начало Фарли взе да плюе срещу Махони и мен, докато устата му не пресъхна. Всичко това беше толкова странно и откачено, че по едно време с Нед се спогледахме и избухнахме в смях.

— Смятате, че цялата тази шибания е забавна? — със стържещ и грубиянски глас се тросна Фарли от ръба на леглото, където се бе разположил като кит. Накарахме го да се облече — в сини джинси и работна риза — най-вече защото не можехме повече да понесем гледката на пластовете увиснала тлъстина и татуировките — на голи жени и един пурпурен дракон, поглъщащ дете.

— Ще бъдеш обвинен в отвличане и убийство — озъби му се Махони. — Рани двама от хората ми. Единият може да загуби окото си.

— Нямате никакво право да влизате в къщата ми, докато спя! Имам врагове! — извика Фарли и отново се изплю срещу Махони. — Нахлувате в дома ми само защото съм продавал малко трева? Или щото чукам една женена курва, която ме харесва много повече от своя старец?

— За Одри Мийк ли говориш? — попитах го. Внезапно дебелакът притихна. Втренчи се в мен и лицето и вратът му почервеняха. Какво означаваше това? Той не беше добър актьор, нито особено умен.

— За какво, по дяволите, говорите? Да не би да сте пушили от моята трева? — попита накрая Фарли.

— Одри Мийк? Онази готина мадама, която беше отвлечена?

Махони се наведе заплашително напред.

— Одри Мийк. Знаем, че ти знаеш всичко за нея, Фарли. Къде е тя?

Малките свински очички на Рейф сякаш се смалиха още повече.

— Откъде, по дяволите, да знам къде е тя?

Нед продължи да го притиска:

— Да си бил някога в чат с името „Четирите любими неща“?

Фарли поклати глава:

— Никога не съм го чувал.

— Имаме запис на разговорите ти, задник такъв — изръмжа Нед. — Май ще трябва да даваш доста обяснения, Луси.

Заподозреният го погледна смутено.

— Коя, по дяволите, е Луси? За какво говориш, човече? Имаш предвид нещо като „Аз обичам Луси“?

Махони умееше да обърква Фарли и да го изненадва, когато е приспал бдителността му. Помислих си, че двамата работим добре заедно.

— Държиш я в гората някъде в Джърси! — изкрещя Нед и го настъпи силно по крака.

— Нарани ли я? Тя добре ли е? Къде е Одри Мийк? — включих се и аз.

— Отведи ни при нея, Фарли!

— Ще се върнеш обратно в затвора. И този път няма да успееш да излезеш оттам! — извиках в лицето му.

Мъжът сякаш най-после се събуди. Присви очи и се втренчи изпитателно в нас. Господи, как само вонеше, особено сега, когато беше изплашен.

— Я почакайте, мамка му! Вече разбрах. Онова място в интернет? Аз просто се перчех.

— Какво означава това?

Дебелите рамене на Фарли се отпуснаха и той сякаш се смали.

— „Четирите любими неща“ е за чешити, които искат да си излеят душата. Всички дрънкат измислици, човече.

— Но ти не си измислил нещата за Одри Мийк. Знаеш истината за нея. Всичко, което си казал, е вярно — притиснах го аз.

— Кучката ме възбужда. Тя е лисица. По дяволите, колекционирам каталози от Мийк, винаги съм го правил. Всички онези манекенки с мършави задници изглеждат така, сякаш се нуждаят от едно хубаво чукане!

— Знаеш подробности за отвличането, Фарли — рекох.

— Чета вестници, гледам Си Ен Ен. Кой не го прави? Казах ви, Одри Мийк ме възбужда. Искаше ми се аз да я бях отвлякъл. Да не мислите, че щях да спя със Сини, ако Одри Мийк беше някъде тук?

Размахах показалеца си срещу Рейф.

— Знаеш неща, които не са били публикувани във вестниците.

Той поклати огромната си глава. После рече примирено:

— Имам радиолокационна антена. Подслушвам полицейските честоти. Мамка му, не съм отвлякъл Одри Мийк! Не би ми стискало. Аз само си приказвам, човече.

— Да, но ти е стискало да изнасилиш Карли Хоуп — вметна Махони.

Думите му сякаш отново го разтърсиха отвътре.

— Не, не! Всичко си беше така, както го казах в съда. Карли ми беше гадже. Не съм я изнасилил. Наистина не ми стиска. Не съм сторил нищо на Одри Мийк. Аз съм никой. Аз съм нищо.

Рейф Фарли се втренчи продължително в нас. Очите му бяха кървясали; всичко у него беше жалко и патетично. Не ми се искаше, но започвах да му вярвам. Аз съм никой. Аз съм нищо. Да, точно това беше Рейф Фарли.

Стърлинг

Господин Потър

Художествения директор

Сфинкса

Марвел

Вълка

Псевдонимите изглеждаха безобидни, но мъжете, които се криеха зад тях, не бяха. По време на един от сеансите Потър бе нарекъл на шега групата „Монстърс Инкорпорейтед“ 13 13 Monster — чудовище, урод, изчадие; incorporate — съединен, обединен (англ.). — Б.пр. и описанието беше много точно. Те бяха чудовища, всички до един. Те бяха откачени, перверзници…