Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Един възрастен мъж, облечен с бяла риза и черни панталони с тиранти. Възрастна жена в широка розова рокля и обувки с високи токчета. По страните й се стичаха сълзи. Две малки момичета в бели официални роклички. Две жени на средна възраст, които се държаха за ръце. Трима младежи, около двайсетгодишни — всички с вдигнати ръце. Жена с две малки бебета…

Неколцина от възрастните носеха картонени кутии.

Струва ми се, че се досещах какво има вътре. Да, знаех го — това бяха документите, доказателствата, свидетелствата на престъплението.

В крайна сметка детектив Денис Коултър бе казал истината. Неговото семейство му бе повярвало. Те току-що бяха спасили живота му.

Нед Махони ме тупна силно по гърба.

— Добра работа, наистина добра работа!

— Особено за един ШН! — засмях се аз. — Това беше изпит, нали?

— Наистина не знам. Но ако е бил, ти го издържа с отличен.

Изпит? Исусе! Затова ли ме бяха изпратили в Балтимор? Дяволски се надявах да не е така.

Същата нощ се прибрах доста късно у дома. Бях доволен, че никой не е буден, за да ме види, особено Нана. Точно сега не бих понесъл някой от онези нейни пронизващи душата, неодобрителни погледи. Имах нужда да пийна една студена бира и да си легна. И да заспя, ако можех.

Вмъкнах се безшумно в къщата, за да не събудя никого. Не се чуваше никакъв звук, с изключение на тихото бръмчене на електрически мотор, което се носеше отнякъде. Възнамерявах да се обадя на Джамила веднага щом се кача горе. Тя ужасно ми липсваше. Роузи, котката, се промъкна до мен и се отърка о крака ми.

— Здрасти, рижа красавице — прошепнах аз. Днес имах добър ден.

В този миг чух плача.

Заизкачвах се забързано по стълбата към стаята на Алекс. Той явно се бе събудил и ревеше с пълно гърло. Не исках Нана или някое от децата да става, за да се погрижи за него. Освен това не бях виждал малкото си момче от сутринта и копнеех да го гушна в прегръдките си. Липсваше ми личицето му.

Когато надникнах в стаята му, той седеше в леглото и се изненада, щом ме видя. Сетне се усмихна и плесна с ръчички. О, боже! Дошъл е тати. Тати — най-големият готованец вкъщи!

— Защо си буден, мъниче? Късно е — рекох му аз.

Леглото на Алекс имаше прегради от двете страни. Лично ги бях измайсторил.

Пристъпих към него.

— Отмести се, за да сториш малко място на татко — прошепнах аз и го целунах по главичката.

Правех го често, защото не си спомнях моят баща да ме е целувал някога. Същото се отнасяше и за Джени и Деймън, независимо от оплакванията им на пораснали, но недотам помъдрели деца.

— Колко съм уморен, мъниче — въздъхнах аз и се изтегнах. — А ти как си? Тежък ден ли имаше?

Измъкнах бутилката с мляко, пъхната между матрака и дървената преграда. Алекс започна да пие, после се сгуши по-близо до мен. Прегърна плюшената си крава Му и след минути вече бе заспал.

Беше толкова хубаво. Вълшебно. Обожавам това сладко ухание на бебе, тихото му дишане.

През тази нощ и двамата спахме непробудно.

От няколко дни мъжът и жената се криеха в Ню Йорк, Долен Манхатън. Беше лесно да се загубиш тук, да изчезнеш от картата. А и това бе градът, където те можеха да получат всичко, когато си пожелаят. Двойката искаше груб секс. Поне като за начало.

Останаха недосегаеми за работодателя си повече от трийсет и шест часа. Човекът им за контакт — Стърлинг — най-после успя да се свърже с тях по мобилния телефон в стаята в хотел „Челси“ на Западна двадесет и трета улица. От външната страна на прозореца имаше надпис: ХОТЕЛ ЧЕЛСИ — във формата на буквата L. Вертикалната дума ХОТЕЛ беше в бяло, а хоризонталната ЧЕЛСИ — в червено. Това беше прочутата запазена марка за Ню Йорк.

— От ден и половина се опитвам да се свържа с вас — изръмжа Стърлинг. — Повече да не сте посмели да си изключвате мобилния телефон, когато аз се обаждам. Смятайте го за последно предупреждение.

Жената — Зоя, се прозина и стисна телефона с едната си ръка. Със свободната зареди диск в уредбата. Рок музиката гръмна с пълни децибели.

— Заети сме, скъпи. Все още сме заети. Какво, по дяволите, искаш? Имаш ли още пари за нас? Защото парите движат всичко, нали така?

— Изключи музиката, моля те! Един изгаря от желание. Той е много богат. Става дума за много пари.

— Както казах, скъпи, точно сега сме заети. Ще излизаме да обядваме. А колко голямо е желанието?

— Също като последния път. Много голямо желание. Той е личен приятел на Вълка.