Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

При споменаването на Вълка Зоя потръпна.

— Дай ми подробности, бъди по-точен. Не ни губи времето.

— Е, ще го направим така, както го правим винаги, скъпа. Парченце по парченце от мозайката. Колко скоро ще можете да потеглите? До половин час?

— Трябва да довършим нещо тук. Нека да кажем — четири часа. Нуждата , която изпитва този човек, това желание… от какъв тип е?

— Един обект, женски. Намира се недалеч от Ню Йорк. Първо ще ви дам направление. После характеристиките на обекта. Имате четири часа.

Зоя погледна към партньора си, който се бе изтегнал в едно кресло. Докато я слушаше, Слава поглаждаше лениво пениса си. Взираше се през прозореца към сладкарницата на улицата, магазина за дрехи, фотото, където правеха снимки за час. Типична гледка за Ню Йорк.

— Ще свършим работата — рече Зоя. — Кажи на Вълка, че приятелят му ще си получи желаното. Както винаги, няма проблем. — След което затвори. Със Стърлинг можеше да си го позволи.

Сви рамене към партньора си. После погледът й се насочи към огромното двойно легло с табла от ковано желязо. Върху него лежеше млад рус мъж. Беше гол, с напъхан в устата парцал, завързан с белезници към вертикалните колони до леглото.

— Имаш късмет — каза тя на блондина. — Разполагаме само с още четири часа за игрички, бейби. Само още четири часа.

— Ще ти се иска да е по-малко — заговори му и Слава. — Чувал ли си някога руската дума замочит ? Не. Аз ще ти покажа замочит . Четири часа ще стигнат. Научих я от Вълка. А сега ти ще я научиш от мен. Замочит. Това означава да ти счупят всички кости в тялото.

Зоя смигна на момчето:

— Замочит , а? Ще отнесеш следващите няколко часа със себе си във вечността. Никога не ги забравяй, скъпи.

Когато същата сутрин се събудих, малкият Алекс спеше кротко до мен, отпуснал глава на гърдите ми. Не можах да устоя и си откраднах още една целувка. И още една. Тогава изведнъж се замислих за детектив Коултър и семейството му. Трогнах се, когато ги видях да излизат заедно от къщата. Бяха спасили живота на Денис, а аз бях особено чувствителен на тема семейство.

Преди да се върна в Куонтико, ме бяха помолили да се отбия в Хувър Билдинг, или Бюрото, както всички наричаха сградата. Директорът искаше да ме види във връзка със случилото се в Балтимор. Нямах представа какво ме очаква и се чувствах неспокоен и притеснен от посещението. Може би онази сутрин трябваше да прескоча кафето с Нана…

Почти всеки, който я е виждал, ще се съгласи, че Хувър Билдинг е странна и някак си свръхестествено грозна постройка. Заема цялото разстояние между Пенсилвания Авеню, Девета и Десета улица, както и И Стрийт.

Още щом стъпих на директорския етаж, бях посрещнат от личния помощник на шефа — един много работлив мъж — Тони Удс, когото вече доста харесвах.

— Как е той тази сутрин? — попитах го аз.

— Доволен е от развоя на събитията в Балтимор — отвърна Тони. — Негово височество е в изключително добро настроение. За разнообразие и това се случва.

— Балтимор изпит ли беше? — попитах, без да съм сигурен докъде можех да стигна в откровенията с помощника.

— О, това беше заключителният ти изпит. Но запомни — всичко е изпит.

Въведе ме в свързаната с кабинета малка конферентна зала. Бърнс вече бе седнал край масата и ме очакваше. Вдигна шеговит тост с чашата си портокалов сок.

— Ето те и теб! — възкликна той и се усмихна. — Постарах се всички да узнаят за отличната работа, която си свършил в Балтимор. Точно на такъв дебют се надявах.

— Никой не пострада — отбелязах аз.

— Добра работа си свършил, Алекс. От ОСЗ са много впечатлени, както и аз.

Седнах и си налях кафе. Знаех, че Бърнс не обича формалностите и че при него важи принципът „обслужи се сам“.

— Предполагам, че си се постарал всички да узнаят… Нали имаш големи планове за мен? — попитах го.

Бърнс се засмя със свойствения си конспиративен маниер.

— Абсолютно, Алекс. Искам да поемеш моята работа.

Сега беше мой ред да се засмея.

— Не, благодаря. — Отпих от кафето, което беше тъмнокафяво, малко горчиво, но вкусно — почти толкова, колкото на мама Нана. — Ще споделиш ли някои от непосредствените си планове с мен? — поинтересувах се.

Бърнс отново се усмихна загадъчно. Наистина тази сутрин беше в много добро настроение.

— Аз само искам Бюрото да действа просто и ефективно, това е всичко. По този начин управлявах офиса си в Ню Йорк. Ще ти кажа на кои не вярвам: на бюрократите и каубоите. В Бюрото има твърде много и от двата вида. Особено от първите. Искам умниците да са на улицата, Алекс. Просто да вършат нещо полезно. Вчера ти се възползва от шанса си, макар че вероятно не го възприемаш по този начин. При теб няма политика, а само правилен подход, за да си свършиш работата.