Джон Гришам - Завещанието

— Трябва да видим проклетото завещание! — крещеше той на Харк през целия ден. Харк го успокои с продължителен обяд и хубаво вино, а после, в ранния следобед, минаха на скоч. Появи се Амбър и ги завари пияни, но не се разсърди. Сега вече Рекс не можеше да я ядоса. Обичаше го повече отвсякога.

Пътуването на запад щеше да е приятно разнообразие след хаоса, който мистър Фелан бе създал със самоубийството си. Ранчото му беше близо до Джаксън Хоул в Скалистите планини, където вече имаше трийсет сантиметра сняг и се очакваше да вали още. Какво повеляваха добрите маниери за разпръсването на праха на починалия върху покрита със сняг земя? Може би трябваше да изчака до пролетта? Или да я разпръсне веднага? Джош не даваше пет пари. Щеше да я разпръсне, дори и камъни да падат от небето.

Адвокатите на наследниците го тормозеха непрестанно. Предпазливите му коментари пред Харк Гетис за вменяемостта на стареца бяха изправили семействата на нокти и те реагираха с предсказуема истеричност. И със заплахи. Пътуването щеше да е като кратка отпуска. С Дърбан щяха да прегледат предварителните проучвания и да планират бъдещите си ходове.

Бяха излетели от летище Нашънъл със самолета на мистър Фелан, „Гълфстрийм IV“, машина, на която Джош бе имал привилегията да лети само веднъж преди това. Беше най-новата от флотилията и при цена от трийсет и пет милиона долара бе най-скъпата играчка на Трой. Миналото лято бяха летели с нея до Ница, където Трой се бе разхождал гол по плажа и бе зяпал младите французойки. Джош и жена му бяха останали с дрехите си и се бяха пекли на слънце край басейна.

Стюардесата им сервира закуска, после изчезна в задната част на кабината, а те разстлаха книжата върху кръглата маса. Полетът щеше да трае четири часа.

Клетвените декларации, подписани от доктор Зейдъл и доктор Тайшен, бяха дълги и многословни, пълни с високопарни фрази и заключения, така че няколкото страници не оставяха и следа от съмнение в адекватността, вменяемостта и паметта на Трой. В миговете преди смъртта си според медиците той е бил просто брилянтен и много добре е знаел какво прави.

Стафорд и Дърбан прочетоха документите и не пропуснаха да се насладят на иронията. Когато последното завещание станеше известно, тези трима експерти щяха да бъдат уволнени, естествено, а на тяхно място доведени поне десетина други, които щяха да извадят всевъзможни мрачни предположения относно психическите смущения на Трой Фелан.

За Рейчъл Лейн — най-богатата мисионерка на света — не бе установено кой знае какво. Детективите, наети от фирмата, работеха непрекъснато.

Според предварителната информация, получена от Интернет, седалището на мисията беше в Хюстън, Тексас. Създадената през 1920 г. организация имаше 4000 мисионери, пръснати по целия свят, които работеха изключително с местните племена. Единствената й цел беше да разпространява Христовата вяра сред най-изолираните народности по земята. Явно Рейчъл Лейн не беше наследила вярата от баща си.

Поне двайсет племена в Бразилия и още десет в Боливия бяха обект на внимание от страна на мисионерите. В останалите части на света имаше още триста. Тъй като племената най-често живееха изолирано, далеч от всякаква цивилизация, мисионерите преминаваха през усилено обучение по оцеляване, живот в джунглата, чужди езици и медицински умения.

Джош прочете с голям интерес една история, написана от мисионер, прекарал седем години в колиба в джунглата, който се бе опитал да научи езика на туземците достатъчно добре, за да може да общува с тях. Индианците почти не му обръщали внимание. В края на краищата той бил бял човек от Мисури, дошъл в селото им с раница на гърба и речник, ограничаващ се до „здравей“ и „благодаря“. Ако му трябвала маса, правел си я сам, ако чувствал глад, убивал храната си. Трябвало да минат цели пет години, преди индианците да започнат да му се доверяват. Първата библейска история успял да разкаже едва през шестата година. Бил обучен да бъде търпелив и да гради взаимоотношения, да изучава чужди езици и обичаи. Започнал да проповядва християнската религия много бавно, с невероятно търпение.

Племето нямало почти никакви контакти с външния свят. Хората живеели по начина, по който са живели и предците им преди хиляда години.

Що за човек беше този, чиято вяра и решимост бяха толкова силни, че да се откаже от съвременния свят и да се върне в подобни праисторически условия? Мисионерът пишеше, че индианците не му се доверили, докато не си дали сметка, че не се кани да ги напусне. Бе предпочел да живее сред тях завинаги. Обичал ги и искал да стане един от тях.