Даниел Истърман - Последният убиец

Изведнъж вратата се отвори с трясък без никакво предупреждение и в залата нахлуха въоръжени мъже, крещейки заповеди никой да не мърда. Десет души, всички в защитни комбинезони и автоматични оръжия, обградиха арената с дула, насочени в гърдите на насядалите. След секунди в залата със спокойна походка и мрачно изражение влезе моллата Хасан Табатабаи и спря до вратата, втренчен в заловените мъже. Гласът му разряза въздуха като бръснач:

— Моля всички да станат бавно с ръце на тила. Всички сте арестувани в името на Ислямска република Иран. При най-малкия опит за бягство ще бъдете застреляни. Моля всички да станете и да се приближите до вратата един по един.

Той направи кратка пауза, след което повиши глас и се обърна към скривалището на Рандал.

— Вие също, мистър Рандал. Ако обичате, излезте с вдигнати ръце. Действително, вие ми оказахте неоценима помощ, но за съжаление все още не съм приключил с вас. Имам един приятел, който изгаря от нетърпение да си поговорите. Моля, приберете пистолета.

Жестока паника сграбчи Рандал за гърлото. Внезапно проумя, че цялото му бягство е било нагласено, че са го оставили да избяга, за да доведе Табатабаи и хората му тази нощ тук. Той пъхна пистолета в джоба си и отвори вратата към залата.

Седмината пленници вече бяха на крака, но вместо да поставят ръце на тила си и да застанат неподвижно, те мълчаливо се наредиха в кръг, лице в лице със стражите си. После, бавно и целенасочено, закрачиха към тях с мрачни, решителни лица, с немигащи очи, втренчени в насочените срещу тях дула.

— Назад, назад до средата на арената с ръце на тила — отново се развика Табатабаи.

Те сякаш не го чуваха. Продължаваха да крачат със смъртна решителност в очите. Рандал ги следеше като омагьосан в очакване всеки миг стражите да открият огън, превръщайки сцената в кървава касапница. Не бе в състояние да предотврати нищо. Но стражите останаха като замръзнали, сякаш омагьосани от настъпващите срещу тях мъже. Ако нападателите им бяха въоръжени, те биха открили огън още в първия миг без никакво колебание. Но да застрелят съвсем хладнокръвно невъоръжени хора, мъже в бели дрехи също като онези, които самите те бяха носили само допреди няколко месеца и в които бяха загинали толкова много техни другари… това пробуждаше остри спомени за войниците на шаха и кланетата в първите дни на революцията. Пръстите им замряха върху спусъците и те панически се заоглеждаха. Седмината мъже вече ги наближаваха застрашително.

— Огън! — изрева Табатабаи и бръкна под дрехата за пистолета си.

В паметта на Рандал останаха съвсем откъслечни спомени за случилото се през следващите мигове — движенията и звуците се сляха в неразличимо цяло. Като по даден знак седмината скочиха върху стражите с протегнали към автоматите ръце. Войниците изпаднаха в паника и хаотично откриха огън; грохотът отекна оглушително в помещението. Няколко от нападателите рухнаха на пода, разкъсани от куршумите, с обагрени в алено бели одеяния. Един от войниците обаче се поколеба за миг и закъсня със стрелбата. Мигом беше съборен на пода, автоматът му бе отнет и насочен срещу него самия. Още преди останалите стражи да проумеят какво става, оцелелият мъж в бяло се извърна и откри огън, косейки в полукръг. Куршумите заплющяха, врязвайки се в телата на войниците, покосявайки ги безмилостно.

С крайчеца на окото си Рандал зърна как облеченият в черно молла се втурва към една завеса в другия край на залата и изчезва зад нея. Почти едновременно с това Табатабаи вдигна пистолета си и стреля в мъжа с автомата. Мъжът се строполи безмълвно с куршум в черепа. Автоматът се изплъзна от безжизнените му пръсти и изтрака на бетонния под. Единственият останал жив войник откри безразборна стрелба по арената, заливайки с олово натръшканите в безпорядък тела.

Рандал ужасен се взираше в кошмарната гледка. Табатабаи, избегнал по чудо смъртта, бе застанал пред него с насочен в гърдите му пистолет. Агентът на САВАМА втренчи очи в Рандал.

— Ако обичате, хвърлете пистолета, мистър Рандал, или Али ще ви застреля.

— Бих препоръчал Али да се въздържи от тази постъпка — прозвуча гласът на Растгу зад Табатабаи. — Най-добре ще е за всички ни, ако вие пуснете пистолета си и кажете на момчето си направи същото.

Растгу бе пристигнал в най-съдбоносния момент. Не бе останал в колата, където можеше да го забележат стражите на революцията, а бе предпочел да се укрие в една странична уличка, откъдето да наблюдава зуркхана. Бе станал свидетел на пристигането на САВАМА, след което ги бе проследил с изключително внимание, наблюдавайки развоя на нещата през последните минути. Сега бе дошъл и неговият ред.