Даниел Истърман - Последният убиец

— Приближиш ли се още само една крачка, ще я убия!

Ръцете му бързо се плъзнаха по безчувственото тяло на жената. Плътта й беше жилеста, без никаква женственост, а гърдите й бяха силно пристегнати, за да не изпъкват под дрехите. Той откри пистолета — малък автоматик, в кобур на кръста й, измъкна го и го насочи срещу лекаря. Пусна тялото на сестрата на пода без никакъв шум и каза:

— Събличай се. Бързо.

Лекарят неохотно започна да сваля дрехите си.

— Достатъчно — каза Рандал, когато лекарят стигна до слиповете. — Задръж си ги, защото ако това подобие на жена тук се съвземе, може да получи инфаркт. А сега се извинявам за нещо, което трябва да ви причиня, но то е за ваше добро.

Рандал пристъпи към изплашения мъж, вдигна пистолета и го стовари върху лявото му слепоочие. Мъжът щеше да дойде на себе си след около час с отвратително главоболие, но поне нямаше да последват санкции. Най-важното беше да не го заподозрат за съучастник. Докато обличаше дрехите на лекаря, Рандал усети огромен прилив на сили. Дълго бе лежал бездеен, но сега адреналинът плъзна по вените му. Знаеше добре, че еуфорията няма да трае дълго, че трябва бързо да си намери някакво безопасно убежище, преди да го е връхлетяла неизбежната умора. За момента обаче се чувстваше превъзходно и готов да се грижи за себе си.

Внимателно отвори вратата и се огледа. Коридорът беше празен, но и от двете му страни се носеха шумове. Той притвори тихо вратата и забърза наляво. При тези обстоятелства кротката походка беше за предпочитане, но той съобрази, че едва ли някой би намерил за странно лекар да тича в болницата. Нямаше да е зле да знае в коя посока се намираше отделението за бърза помощ, и дали бързаше към него, или се отдалечаваше. Свърна във втория проход от дясната страна и скоро стигна входа, описан му от Кучани. Сграбчи дръжката и я дръпна към себе си. Вратата не се помръдна. Опита отново, дърпайки и натискайки, но беше очевидно, че е заключена. Дочу стъпки зад себе си и шум от количка, бутана по коридора. Задъхано смъкна бялата престилка и обви няколко пъти пистолета с нея, долепи дулото до бравата, точно между вратата и касата, и натисна спусъка. Последва приглушен грохот. Куршумът се вряза в бравата. Шумът от количката наближаваше. Той дръпна с всичка сила вратата към себе си, молейки се отвън да няма никого. Плъзна се навън задъхан и полека притвори вратата.

Лъчите на слънцето, вече захлупващо хоризонта, го блъснаха в очите и той ги присви. Беше излязъл откъм западната страна на болницата, обърната към главния път, известен като Паркуей. Бързо се огледа. Наоколо нямаше никого. Той разви пистолета, пъхна го във вътрешния си джоб и захвърли бялата манта. Приглади сакото и притегна вратовръзката. Насочи се към страничната врата, извеждаща към Паркуей, с надеждата, че стражите на пост там ще са по-подозрителни към влизащите, отколкото към излизащите.

Два етажа над него трима мъже бяха застанали на прозореца на един малък офис. Моллата Хасан Табатабаи се обърна към човека от лявата си страна и се усмихна.

— Благодаря ви, доктор Кучани. Всичко мина както беше планирано. Сигурен съм, че синът ви ще бъде пуснат от ареста само след няколко дни. Аз вече разговарях с господин Ладжеварди, революционния прокурор. Моля ви предайте на съпругата си да не се тревожи.

Усмивката му се стопи и той се обърна надясно, към третия мъж, дебел духовник в тежка черна роба.

— Не се тревожете, ваше превъзходителство — каза Табатабаи. — Можем да го заловим по всяко време, когато пожелаем. Той ще бъде под непрестанно наблюдение. Засега той е нашата примамка. Още малко и ще ни заведе направо при тях.

— Как можете да бъдете толкова сигурен, молла Хасан? — запита дебелият. Устните му едва се раздвижиха зад гъстата завеса на мустаците му. — Откъде сте толкова сигурен, че няма да се свърже с хората си и няма да се опита да изчезне от страната? Аз поне щях да постъпя така, ако бях на негово място.

— Няма да го направи, ваше превъзходителство, можете да ми вярвате. Има сметки за уреждане и търси отмъщение. Жадува кръв. Знам, че ще ги търси, и то на всяка цена, и когато се добере до тях, ние ще му дишаме във врата. След това вече е ваш, обещавам ви.

Дебелият още гледаше след смаляващата се фигура на Рандал.

— Ако стражите на революцията не ни изпреварят.

— Да — кимна Табатабаи. — Има фактори, които не зависят дори и от нас.

Техеран

5-6 май 1979 година