Даниел Истърман - Последният убиец

С времето тялото му почти се излекува, но разумът му още беше далеч от оздравяване. Едва сега, в края на април, той започна да реагира на нещата около себе си, но понякога още се будеше нощем с писък. Кошмарите от Виетнам се смесваха по някакъв сложен начин със сънищата от Техеран, върху виденията на мъртвите от пътя за Да Нанг се наслагваше образът на Фуджико, разкъсана и обезобразена върху просмуканите с кръв чаршафи. Сънищата му бяха изтъкани от множество разноцветни парчета, джунглите на Индокитай оплитаха улиците на Техеран със зелените си пипала. Само един сън упорито отказваше да се промени. Той винаги щеше да си остане един и същ, каквото и да се разместеше в трескавото му съзнание.

Във всеки човек се крият неподозирани дълбини, за които той дори не се досеща до момента, в който външни сили не го принудят да се потопи в себе си, да достигне границите на разума и съзнанието си. През седмиците, прекарани обездвижено в болничното легло, на ръба между живота и смъртта, Питър Рандал откри у себе си сили и слабости, за чието присъствие дори не беше подозирал. През тези дълги месеци на душевен хаос той се бе крепял за живота чрез образите на смъртта, изправяйки пред вътрешния си взор лицето на Фуджико, черпейки сила от единствения възможен източник в една разпадаща се вселена: жаждата да намери и унищожи виновниците за смъртта й. Единствено в измамната игра със смъртта можеше да се надява да се справи с насилието, изтръгнало от живота му най-свидното му същество. Той се променяше така, както мъжете стават други по време на война или в тъмница, и докато се придвижваше през мислите, сънищата и кошмарите на толкова много пропилени години, откри множество свои отблъскващи черти. Но все по-надълбоко, погребани под купища лъжи, полуистини и насилие, той откриваше и мъдрост, и една забравена целеустременост. В този луд свят, в който щеше отново да се прероди, той щеше да се нуждае и от двете.

Една сестра с лице, забулено с голям шал, носен от всички революционерки, го държеше непрестанно под око. По време на дните, прекарани в леглото, той до безкрайност се взираше през прозореца, през който се виждаха планините на север. Вече можеше да ходи и три пъти на ден го отвеждаха за физиотерапия и на кратка разходка по коридора на първия етаж.

През изминалите две седмици бе започнал да реагира на разговорите на английски, дори да отговаря късо на въпроси. Психиатърът, отговарящ за лечението, беше оптимист относно излекуването му, макар и вътрешно да се ужасяваше при мисълта какво може да сполети Рандал след като го признае за готов за разпит. До този момент той бе отразявал натиска от страна на Революционния комитет да позволи разпити, но днес беше получена заповед от самия Хюсеин Фардуст, шеф на новата служба за сигурност, заместила САВАК и наречена САВАМА, който бе настоял за разрешение за разпит. Доктор Кучани знаеше отлично докъде може да се съпротивлява и къде вече да отстъпи. Че как иначе би оцелял толкова дълго?

Вратата се отвори и двама мъже прекрачиха в стаята; първият беше облечен в бялата престилка на лекар от болницата, а вторият носеше сива роба и черен тюрбан — униформата на молла. Моллата спря да размени няколко думи с революционния страж, поставен на пост пред вратата на Рандал. Бяха поставили човек да го пази още през февруари, когато болницата беше преминала под контрола на Революционния комитет, и докато още беше опасно за американското посолство да се опита да го измъкне. Докторът проговори кратко на сестрата, седнала на един стол в тъмния ъгъл на стаята. Тя се приближи до леглото, повдигна с една ръка Рандал, помогна му малко да се раздвижи и го облегна на няколкото струпани зад гърба му възглавници. После излезе от стаята заедно с лекаря, оставяйки брадатия духовник насаме с пациента. Моллата беше доста висок за иранец, с продълговато тясно лице и празни очи, с гъста черна брада, прошарена тук-там, с тънки безцветни устни, стиснати решително. Той бе прекарал живота си в теологични колежи, четейки безкрайните томове шиитски писания и коментарите им, овладявайки трудовете на юриспруденцията, пишейки свои собствени коментари върху чуждите коментари. В Кум бе взел участие в насочени срещу шаха демонстрации и бе видял как полицията пребива негови приятели, други пък бях застреляни от армията. Той беше арестуван и осъден на затвор — два пъти в Евин и един път в Комите, и беше подлаган на инквизиции от шефовете на САВАК. Но сега вече бе дошло неговото време. Той се приближи за момент до прозореца, после взе стол, премести го до леглото и седна.