Даниел Истърман - Последният убиец

Около посолството бяха сложени допълнителни постове от морски пехотинци; през ноември бяха атакували британското посолство и насилието за пореден път заплашваше да се обърне срещу явните представители на империализма. Същата сутрин шахът беше помолил Голам-Хюсеин Садеги да сформира гражданско правителство — ход, който по всяка вероятност щеше да доведе до по-нататъшно влошаване на обстановката в страната. В главната сграда на посолството, в една стая два етажа под земята, трима мъже седяха край една дървена масичка; слабата светлина правеше лицата им трудно узнаваеми в полумрака. Питър Рандал и прекият му началник, Хауърд Стрейкър, резидентът на ЦРУ в Техеран, бяха повикани за кратка среща с Брандън Ф. Стюарт, шефът на операциите в ЦРУ към отдела за Средния изток.

Стюарт се бе преместил в Техеран направо от Лангли, Вирджиния, когато отделът по Средния изток в ЦРУ беше прехвърлен там от Никозия през 1973 година. Назначението му беше част от сложните маневри в американско-иранските взаимоотношения през този период, последвали посещението на Никсън в Техеран през май 1972 година, когато по силата на тайно споразумение на Иран беше разрешено да закупи каквито иска конвенционални оръжия, включително изтребители F-15 и F-14. Цените на нефта, които ОПЕК бе увеличила през 1973, бяха донесли на Иран огромни печалби, позволили на шаха да осъществи най-голямата покупка на оръжия в историята. ЦРУ вече властваше в Техеран и Ричард Хелмс, директор на Управлението до предишната година, беше назначен за американски посланик — пост, на който се задържа до 1976 година. А сега сякаш всичко построено от тях се сгромолясваше, съсипвайки за няколко месеца граденото с години. Стюарт беше много разтревожен. Напрегнатото му лице и тъмните хлътнали очи издаваха тревога, толкова голяма, че засенчваше дори и ужаса пред разяждащия го рак, за който знаеше, че не след дълго ще го вкара в гроба. Но говореше със съвсем спокоен авторитетен глас.

— Първо — започна той, — искам да стане ясно, че тази среща не се регистрира никъде. Стаята е проверена от охраната само преди десет минути; напълно стерилна е. Не могат да се водят никакви бележки, а аз няма да информирам мистър Съливан, че сме разговаряли. В ранга си на посланик той има правото да бъде осведомяван за всички разговори, засягащи въпроси на вътрешната сигурност, но моите заповеди директно от Лангли са над това правило. Вътрешните работи на Иран са придобили прекалено голямо международно значение, за да бъдат считани само за вътрешни. Имам и още една причина, поради която искам да запазим в тайна тази среща. Във Вашингтон съществуват значителни разногласия в политиката по отношение на събитията тук. Както и двамата знаете, политиката на президента по отношение на човешките права имаше известен дял в настояванията за либерализация, които започнаха тук миналата година. Той все още оказва натиск върху шаха да използва меки средства, но честно казано, нещата вече са излезли извън контрол. Бжежински и Съветът за национална сигурност притискат и президента, и държавния департамент по този повод. Збигнев иска стабилност в района и не го интересува как ще я постигнем. В Пентагона също си размърдват задниците. От сигурно място съм информиран, че планират да изпратят Хюзър, генерал от военновъздушните сили; официалните му заповеди ще бъдат да осигури нещата така, че армията да остане с правителството, но неофициално е упълномощен да организира държавен преврат, ако е необходимо, за да се задържи контрола върху ситуацията. Позицията, заета от Лангли, е, че Управлението желае да подкрепи преврата, ако стане. Но както и двамата знаете, ние от доста време поддържаме връзки с антикомунистическата секция в опозицията, ръководена от Хомейни, и по мое лично мнение религиозните водачи са тези, които ще грабнат здраво властта. Шахът вече си изнася багажа, това е повече от сигурно, и който го наследи, трябва да завоюва популярност, в противен случай се озоваваме пак там, откъдето тръгнахме. Ако пък комунистите успеят да се докопат до кокала, пак ще се наложи да казваме „сбогом“ на страната, да не говорим за останалата част от региона. Целият проблем е, че в момента опозицията е твърде объркана и разединена. Седнат ли веднъж в креслата, тия момчета ще си издерат очите. Така че на кого да заложим? Не улучим ли, изхвърчаме от страната за дълго, а нищо чудно и завинаги. От друга страна обаче, успеем ли да открием малка група със значително влияние сред по-широкото опозиционно движение и дадем ли им необходимата по място и време подкрепа, може и да успеем да запазим контрола. И двамата знаете много добре, че най-големият ни проблем оттук нататък е събирането на разузнавателна информация. До януари получавахме съвсем надеждни доклади за основните опозиционни групи, понякога от техни членове. Религиозните кадри обаче са неподатливи на каквито и да било въздействия. Нашите стандартни източници, като консули, представители на Корпуса на мира, учени и така нататък, просто няма да разполагат с никакви начини да установят контакти с тях. А и повечето от нашите хора дори и не говорят фарси както трябва, по дяволите. Много от иранските ни агенти имат връзки с откритата политическа опозиция, но в докладите им липсва дори и намек за онова, което става зад стените на джамиите, а е вече прекалено късно да почнем вербуването на нови осведомители. Не ви обвинявам в нищо, просто ви предавам как стоят нещата на ниво Среден изток и в Лангли.