Даниел Истърман - Последният убиец

— Това е карта на Иран с подробности за всички основни американски военни и разузнавателни инсталации на територията на страната. Повечето от информацията е строго секретна. Просто е невероятно терористическа група да разполага с достъп до такива материали.

Стрейкър вдигна един лист.

— Ето един документ, който, според Хешмат, му е бил предаден от неговия информатор Мохамед. Това е списък на оръжейни доставки, предоставени на групата посредством Чиливанд на Гиланското крайбрежие на Каспийско море; някои от оръжията са много тежки и не са включени в списъка на оръжията, намерени в къщата след акцията. Друг документ пък изброява само имена. Доста от тях не ми говорят нищо, но пък тези, които са ми познати, ме хвърлят в пот. Първият е Фейсал, следван от годината 1975, през която беше убит от племенника си в Риад. След това идва Халед и арабските думи „мин кариб“ или „скоро“. После Мохамед Реза и Ануар, които явно са шахът и Садат; след имената им пак имаме „мин кариб“. След това вече има някакви безсмислици с едно изключение. Това е една фраза с персийските думи „бозе кухи“, последвана от годината 1976. Първия път я подминах като нещо маловажно, после обаче ми хрумна, че има един вариант на превод с особено значение. Питър, това говори ли ти нещо?

Рандал седеше с полупритворени очи, без обаче да пропуска и дума.

— „Айбекс“ — изрече той, без да отваря очи.

Стрейкър кимна и продължи.

— Има още един документ, който започва със списък на имена, но останалата част е съставена от групирани символи — върволици от букви, свързани заедно, които не могат по никакъв начин да бъдат разделени на смислени думи, после някакви безсмислени форми, нещо като талисман или подобно. Виждал съм подобни неща на пазара, но не мога да вдяна нищо. А ти схващаш ли нещо, Питър? В края на краищата ти си експертът по фарси.

Стрейкър се шегуваше само наполовина. Рандал действително беше развил голям интерес в изучаването на персийската култура и език през седемте години, прекарани в Техеран; той говореше и четеше фарси свободно и бе автор на изследване върху литературата и културата, които малко западняци си бяха направили труда да изучат. Той пое листа от Стрейкър. Голям син лист, покрит със сложни писаници с червено и черно мастило. Веднага позна документа, който Хешмат бе прибрал от пода на кухнята в къщата в Колхак. Най-отгоре с четлив почерк бяха написани четири имена, всичките на араби: Асма бинт Марван, Абу Афак, Каб ибн ал-Ашраф и Абул Хукаик. От първо четене не му казаха нищо, но изглеждаха някак си старомодни и той беше убеден, че ги е чувал или чел по-рано. Знакът под тях му беше съвсем непонятен, както и самият текст: пълна безсмислица, абракадабра. Или, най-вероятно, шифър.

— Не ми говорят нищо. Но мисля, че познавам човек, който може да се сети за нещо. С ваше разрешение бих искал да му ги покажа, ако, разбира се, мислите, че това може да помогне. Имам предвид професор Ашрафи.

Стрейкър кимна.

— Да, разбира се. Ашрафи ни е помагал много пъти. Смятам, че можем да му се доверим, дори и при тези условия. Дай му го, но при никакви обстоятелства не му казвай повече от това, което може да научи от документа. Съжалявам, Питър, но ти по-добре от мен знаеш как стоят нещата.

Стюарт се намеси, ядосан, че разговорът излиза от контрола му и става загадъчен.

— Хауърд, нямате ли някаква представа кои са тези хора? На мен всичко ми изглежда абсолютно смътно. И не мога да разбера какво общо имат тук арабските връзки.

— Да, сър, наистина е доста смътно. Отпърво си помислих, че това може да е някакъв клон на Мюсюлманските братя. Самото покушение би се вписало напълно в схемата. Но на гърба на папката открих забележка с почерка на самия Хешмат. Тя съдържа имената на няколко висши шиитски духовници и различни джамии и теологични колежи в Кум и Машхад. Според бележките на Хешмат тази група е имала връзки с всички тях. И точно това ме накара да си мисля, че тия, които търсим, са необходимият ни лост, който ще ни е нужен, когато дойде моментът. Братята са непоклатими сунити, така че спокойно можем да ги отпишем; това е все едно езуитите да образуват съюз с методистите. Не, тези са шиитски терористи, и доколкото ни е известно, те могат дори да се окажат истинската сила, застанала зад религиозната опозиция. Но които и да са, здравата са изкарали ангелите на нашето другарче Хешмат.

— Кое те кара да мислиш така?

— Забележката му отпред на папката, сър: „На този етап контактът е твърде опасен. Не се препоръчва по-нататъшно разследване. Случаят приключен.“ Мисля, че се е уплашил.