Мери Кларк - Играчът на лотария

— Тогава значи единствените хора, които може да са я видели, са всички останали гости и персоналът, а всеки един от тях би бил достатъчно наясно, че трябва да търси в сейфа. Вече всички вили са снабдени със сейфове. — Елвира пое въздух и приглади полата на бежовия си костюм, за който доскоро бе сигурна, че ще получи одобрението на Мин. Наистина забравих, че тя ми каза да не обличам бежово, защото ме обезличавало, помисли си мрачно. О, добре. Продължи мисълта си. — И още нещо. Сейфът беше ли разбит?

— Не. Някой е знаел комбинацията, която Надин е използвала.

— А може да е бил професионалист и да е знаел как да я открие — добави Уили. — Какво ви кара да мислите, че крадецът вече не е на хиляди километри оттук?

Мин въздъхна.

— Единствената ни надежда е, че ако е бил вътрешен човек и Елвира успее да открие кой е, може да съумеем да го принудим — или да я принудим — да върне скъпоценностите. Всички гости са ни познати. Репутациите им са неопетнени. Има само трима нови в персонала и знаем точно какво са правили по това време. — Изведнъж Мин сякаш остаря с десет години. — Елвира, този проблем може да ни съсипе. Котър Хейуърд е труден човек. Не само ще съди сина на Надин, но няма да се учудя, ако си намери и някаква причина да ни подведе под отговорност за кражбата.

— Кога трябва да замине Надин за Сан Франциско и за благотворителния бал? — попита Елвира.

— В събота. Това означава, че имаш три дни да направиш чудото.

Двучасовата дрямка и обилният душ съживиха Елвира. Копнееща за одобрението на Мин, тя се настани пред тоалетката и внимателно си сложи грим. Да не е много ярък, мислеше си тя, и не излизай извън очертанията на устните, съвсем леко с молива за очи, използвай тъмна пудра, за да омекотиш контура на челюстта и носа. Зарадва се, като чу Уили да пее под душа. И той се чувстваше по-добре.

Беше сложила на леглото хубавата връхна дреха, която Мин й бе избрала при последното й посещение на минералните бани. След като я облече, си сложи брошката слънце и извади бележника. Докато Уили се обличаше, тя записа информацията, която Мин й беше дала, като я разпредели под различни поднаименования.

Когато приключи, имаше няколко неотложни въпроса. Защо Елиз Хейуърд, първата мисис Котър Хейуърд, беше тук? Съвпадение? Хелмут бе изтъкнал, че Елиз обикновено избягва да идва на минералните бани по едно и също време с бившата си приятелка Надин.

Интересно, помисли си Елвира.

Тримата нови членове на персонала работеха в Римската баня, която беше най-новата атракция на курорта. Бяха необходими две години за завършването й, но резултатът бе наистина възхитителен — досущ като Римската баня в Баден-Баден. Две от новопостъпилите бяха масажистки, третата обслужваше стаята за почивка. Но Мин беше казала, че знае какво са правили по времето на обира. Въпреки това, реши Елвира, ще отида в Римската баня и най-малкото ще им хвърля един поглед.

Уили се появи на вратата на дневната.

— Минавам ли инспекцията, за да се смеся с великите?

Хубавата чуплива бяла коса обграждаше меките му черти и топлите сини очи. Красивото морскосиньо спортно сако скриваше коремчето, което се появяваше след всяко пътешествие с обилно похапване.

— Изглеждаш прекрасно — усмихна се Елвира.

— Както и ти. Побързай, скъпа. Нямам търпение да опитам един от фалшивите коктейли на Мин.

Верандата вече беше пълна с гости. През отворените прозорци на къщата се носеше музика на цигулка. Докато вървяха по пътеката, Елвира каза:

— Сега запомни, Мин ще ни представи на Надин Хейуърд. Тя знае, че сме тук, за да й помогнем, и че по-късно ще минем през вилата й, за да поговорим на спокойствие с нея.

Откакто бяха спечелили от лотарията, Елвира идваше на минералните бани поне веднъж годишно. Уили понякога минаваше да я вземе в края на седмицата и заминаваха за някое пътешествие, но сега той за първи път щеше да остане за през нощта.

— Скъпа, за какво мога да си говоря с тези хора? — бе възразявал той, когато го бе карала да я придружава. — Мъжете приказват за голф или бръщолевят за щуротиите си в първокласните колежи, или пък за инвестициите на компаниите си в Азия. Какво да им кажа аз, че съм роден в Бруклин, че съм ходил в тридесет и осмо енорийско училище и съм работил като водопроводчик, докато не забогатяхме от лотарията? Дали ги интересува, че в момента хобито ми е да обикалям света с теб, а когато съм в Ню Йорк — да оправям тръби, мивки и тоалетни на изпаднали в нужда хора?