Мери Кларк - Играчът на лотария

Хвърлил се е на пода, помисли си Елвира. Не е паднал. Хвърлил се е.

Нели видя всичко съвсем ясно. Беше си помислила, че го е застреляла, и й се стори, че ще припадне, после усети как една ръка обгръща нейната и извива китката й. Затова ме боли китката. Така стана. Сега съм сигурна.

Но Тим беше казал още нещо, помисли си тя. Какво беше то?… Рокси, беше казал нещо на Рокси.

Усети как сестра Мийв извиваше ръката й и насочваше пистолета надолу към Уили, който в момента играеше ролята си на пода. Именно тогава припаднах.

Остави коленете й да се подвият и се свлече на пода.

— Това беше много добре, Нели — окуражи я Браян. — Не мога да повярвам, че го направихме от раз, но смятам, че стана. Ще го пуснем, за да сме сигурни, после ще се молим на бога Рокси да не усети номера.

Нели седна. Пресегна се за чантата си и зарови за брошката, която още не беше върнала на Елвира.

— Чудя се — измърмори тя.

Елвира изпита онова прекрасно усещане, което винаги се появяваше, когато инстинктивно почувстваше, че ще се случи нещо важно.

— Какво има, Нели? — попита тя.

— Едва сега като че ли чух отново думите на Денис, с които ми обясняваше как да пускам касетофона в брошката. Каза ми, че трябва силно да я натисна с този пръст. — Вдигна показалеца на дясната си ръка. — А този пръст ми създава проблеми, откакто бях тук онзи ден. Мислиш ли, че може да съм пуснала касетофона точно преди да се опитам да покажа пистолета на Рокси? Въобще не съм проверявала. Мислите ли, че може да се е записало как Тим я моли да пожали живота му?

— Боже, помогни — прошепна Корделия.

Копчето на касетофона в брошката, която Елвира беше дала на Нели, все още бе във включено положение. Батерията беше изхабена, разбира се, но Елвира умело извади миниатюрната касета, сложи я в джобния си касетофон, превъртя я и натисна копчето за прослушване.

Устните на Корделия се движеха в безмълвна молитва, докато Елвира го включваше. Моментално се чуха звуци. Изстрел, гласът на Тим, който молеше Нели да не прави глупости. Нели, която възкликваше: „О, божичко, о, божичко. О, съжалявам“, после дрезгав глас, гласът на Рокси: „Тим, копеле такова“.

И накрая молбите на Тим: „Рокси, недей. Рокси, не ме убивай!“.

Елвира усети ръката на Уили около рамото си.

— Отново успя, скъпа.

Два дни по-късно Нели настоя да приготви тържествена вечеря за шестимата: Елвира и Уили, сестри Корделия и Мийв Мари, Денис и, разбира се, тя самата.

Като бивша полицайка Мийв беше настояла предвид неопровержимостта на доказателствата да уведомят областния прокурор, така че един от най-добрите му тайни агенти, представяйки се за оператора, заснел произшествието, се бе свързал с Рокси.

Когато Рокси видя видеозаписа и чу гласа на Тим да я моли да не го убива, моментално предложи на тайния агент каквото поиска, само и само да й го продаде. После благодарение на умело зададените от него въпроси тя си призна всичко. Сега срещу нея бе възбудено съдебно преследване, а Нели бе оправдана и обявена за законна собственичка на лотарийния билет.

Денис беше донесъл шампанско. С просълзени очи Нели уважи тоста на приятелите си, след което самата тя вдигна един.

— За всички вас и за Браян. Съжалявам, че трябваше да е в Холивуд тази вечер, независимо от сензациите и така нататък.

— Всичко това не е за вярване — каза тя няколко минути по-късно, докато гледаше как Денис разрязва сочното агнешко бутче, което беше приготвила по своя собствена рецепта. Останалата част от менюто включваше салата от домати и лук, картофено пюре, хрупкав зелен фасул, ронливи бисквити, желе с джоджен, топъл ябълков пай и кафе.

Нели доволно се усмихна, обсипвана от похвалите на гостите.

В девет часа Корделия и Мийв станаха да си вървят.

— Уили, първата ти работа утре сутринта е да дойдеш при мен — нареди му тя. — Донеси си кутията с инструменти. Имам много задачи за теб.

— Ние също си тръгваме. Ще се отбием да ви оставим — каза й той.

— Няма да помръдна оттук, докато не помогна на Нели да оправи всичко — обяви Елвира и усети как Уили я настъпва.

Обърна се и проследи погледа му. Нели и Денис се гледаха щастливо.

— Време е да се прибираме, скъпа — възрази твърдо Уили и хвана облегалката на стола й.

— Елвира. Ела веднага. Отчаяно се нуждая от помощта ти.

Очите на Елвира мигновено се отвориха. За част от секундата излезе от приятния сън, в който се намираше на официална вечеря в Белия дом, и се озова в реалността, събудена в три часа сутринта от пронизително дрънчащия телефон и от паникьосания глас на баронеса Мин фон Шрайбер.