Мери Кларк - Играчът на лотария

— Когато бях ченге, наричахме това „следствен експеримент“. Харесва ми.

Уили погледна Корделия. Знаеше, че Елвира е твърдо решена да осъществи плана. И все пак нямаше да е зле, ако Корделия не се опиташе да попречи. Елвира и без това достатъчно се притесняваше, че тя бе дала предишната идея, довела до толкова неприятности за Нели. Когато Корделия не одобряваше някой начин на действие, тя имаше необичайната способност да те убеди, че е осъден на неуспех.

Корделия моментално се намръщи, после челото й се разведри.

— Неведоми са пътищата Господни — рече тя. — Кога ще снимаме?

Елвира изпита вълна на облекчение.

— Възможно най-скоро. Трябва да намерим актриса, която да изиграе Рокси. — Докато говореше, гледаше към сестра Мийв Мари. Също като Рокси Мийв беше висока и имаше хубава фигура. Също като Рокси ръцете й бяха добре оформени, с дълги пръсти.

— Много се радвам, че дойдохте и двете — рече сърдечно.

Два дни по-късно бяха готови да щракнат капана. В апартамента на Кристофър стрийт, откъдето душата на Тим Монахън се беше отправила към своя Създател, Браян режисираше действието.

— Чичо Уили, ти просто си лежи там. Трябваше да изтрием следите от тебешир, но направихме очертанията с молив.

Уили послушно се отпусна до разтегателния стол.

Браян и операторът се отдръпнаха, Браян надникна през обектива, после погледна снимката на мъртвия Тим, която редакторът на „Глоуб“ беше успял да копира, като бе подкупил един от хората в отдела за съдебна медицина.

— Не изглеждаш достатъчно дебел — отсъди Браян.

— Добра новина — измърмори Уили.

Проблемът бе решен, след като Браян свали пуловера си и го напъха под горнището на Уили.

Нели стоеше в ъгъла. Бе облечена със синия костюм и пъстрата блуза, които носеше, когато посети Тим и Рокси. В чантата си пак имаше пистолет, досущ приличащ на онзи, който бе взела от момчетата в съдбоносния ден.

Беше само преди четири дни, помисли си тя. Просто невероятно. Погледна към Денис О’Шей, който й се усмихна окуражително. После хвърли поглед към сестра Мийв, която потискащо напомняше за Рокси. Беше с руса перука и точно копие на раирания костюм, с който Рокси бе станала вдовицата на Монахън. Огромен тюркоазен пръстен опираше на кокалчето на показалеца й. Кървавочервените нокти подчертаваха дългите й пръсти, а по опакото на ръцете й бяха изрисувани бръчки и червеникавокафяви петънца. Точно като при Рокси, помисли си Нели с известно задоволство, докато поглеждаше надолу към собствената си гладка кожа.

Сестра Корделия наблюдаваше сцената със скръстени ръце. Тя напомняше на Нели за монахините в енорийското училище, което бе посещавала.

Браян я попита дали е готова. Когато кимна в потвърждение, той я подкани:

— Тогава иди до вратата, Нели. Опитай се да направиш всичко така, както през онзи ден.

Нели погледна към Уили.

— В такъв случай ти още не си мъртъв.

Докато Уили се изправяше, тя тръгна към вратата.

— Рокси ми отвори — обясни. — Тим седеше в стола си. Забелязах, че е много разстроен, но мислех, че причината съм аз, та дори вестта за фаталното ми заболяване. Както и да е, просто минах покрай Рокси, отидох до него и му казах, че искам да чуя истината, преди да умра…

— Направи го — нареди Браян, — Мийв, ти застани до вратата.

Нели бе репетирала речта си за пред Тим толкова много, че не й беше трудно да се изправи до стола и отново да я изрече. Не й беше трудно и да си представи лицето на Тим на мястото на Уили. Но Уили изглеждаше загрижен.

— Трябва да започнеш да се усмихваш — подсказа му тя. — Беше много гадно от твоя страна и не биваше да се усмихваш, докато ти съобщавах, че умирам.

Господи, помисли си Елвира. Може би напразно разлайвам кучетата.

— Но после ти простих, защото веднага си призна, че си разменил билетите. — Нели отвори чантата си. — Едва не припаднах, когато си спомних, че не си бях сложила брошката слънце, отворих чантата и започнах да ровя в нея ето така, а Рокси видя пистолета. — Направи пауза. — Чакайте малко. Рокси тогава крещеше на Тим да млъкне, но когато ми отвори вратата, явно току-що му бе казала нещо друго.

— Не е важно — рече бързо Браян. — Не записваме звук.

Нели имаше чувството, че гледа видеозапис. Всичко се връщаше. Измъкна брошката от дъното на чантата си и като ехо сякаш чуваше Рокси да крещи за пистолета.

— Оставих брошката, грабнах пистолета, извадих го и се опитах да й го покажа. Тим скочи. Пистолетът изгърмя. Тим извика… какво извика… „Нели, не прави глупости. Ще си поделим печалбата.“ После се хвърли на пода.