Мери Кларк - Играчът на лотария

— Но сред тях няма нито един, който не би умрял щастлив, със съзнанието, че всяка година получава два милиона, освободени от данъци — отговори му Елвира. И все пак вътрешно си призна, че наистина се безпокоеше да не би някой да реши да унижи Уили с онези невинни и смразяващи забележки, които можеха да раняват като нож. Кой ли не се опита да го прави с нея, но тя им даваше добър отпор, само че Уили беше твърде мил човек, за да се кара с когото и да било.

Пет минути по-късно осъзна, че не е трябвало да се притеснява. Уили беше потънал в задълбочен разговор с управителя на „Америкън Плъмбинг“ 17 17 Американска водопроводна компания. — Бел.пр. и му обясняваше точно защо прехваленият нов тип автоматично действащи казанчета за тоалетни на най-големите им конкуренти са напълно непрактични за обикновените домове. Докато Елвира ги наблюдаваше, изражението на управителя ставаше все по-доволно и по-доволно.

Загорели, със здрав вид и хубаво облечени мъже и жени се бяха събрали на малки групички. Елвира се изкиска, като дочу забележката, която една жена направи пред друга:

— Скъпа, все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ти стана неприятна.

После Мин я дръпна за ръкава.

— Елвира, искам да се запознаеш с Надин Хейуърд.

Елвира бързо се обърна. Не беше наясно какво бе очаквала, но определено не и тази хубава, сладка, синеока блондинка с кожа като праскова.

Можеше да мине за тридесетгодишна, а вероятно беше в началото на четиридесетте, реши Елвира, но, господи, сигурно беше ужасно нервна. Изглеждаше така, сякаш се бе облякла при пожарна тревога. Надин Хейуърд носеше лимоненозелен тоалет от шантунг с широк панталон и дълго до талията сако. Очевидно струваше цяло състояние, но не й стоеше никак добре. Средното копче на сакото не беше закопчано, черните обувки бяха в дисхармония със сребристия блясък на тоалета. Тъмнорусата коса на Надин беше небрежно прибрана на кок. Един наниз перли се подаваше под деколтето на бледозелената дреха.

Докато Елвира я гледаше, по лицето на Надин се изписа истинска паника.

— О, господи! Съпругът ми идва — измърмори тя.

— Доколкото си спомням, ми каза, че щял да присъства на вечеря в клуба за голф — просъска Мин.

— Трябваше, но… — Гласът на Надин изтъня и тя се вкопчи в ръката на Мин.

Елвира погледна към пътеката. Висок мъж се приближаваше към верандата.

— Когато чу, че Елиз е тук, се закле, че няма да го видя до събота — прошепна Надин през сега безкръвните си устни.

Наоколо им хората бъбреха и се смееха. Но Елвира видя как няколко чифта очи се втренчиха в тях. Излъчващото се от Надин напрежение бе ясно осезаемо.

— Усмихни се — нареди й твърдо тя. — Закопчай си сакото… Оправи си перлите… Така е по-добре.

— Но той не знае, че бижутата липсват. Ще се зачуди защо не съм си сложила никое от тях — простена Надин.

Котър Хейуърд беше до стълбите. Елвира полугласно я насърчи:

— Трябва да се преструваш заради сина си, докато не бъда в състояние да ти помогна.

При споменаването на сина й в очите на Надин се появи болка и после изчезна.

— Преди много време се занимавах малко с актьорство — каза тя. Сега усмивката й изглеждаше искрена и миг по-късно, когато съпругът й изкачи стълбите и я докосна по ръката, реакцията й на приятно изненадана беше безукорна.

Този тип не ми харесва, помисли си Елвира, когато Хейуърд рязко й кимна, след като ги представиха, и после се обърна към съпругата си.

— Вярвам, че ще ми позволят да остана за вечеря тук — рече той. — Трябва да се върна навреме за речите, но исках да те видя.

— Добре си дошъл — отвърна Мин. — Какво предпочиташ — малка самостоятелна маса или ще се присъединиш към Надин на общата маса?

— Никакви общи маси, моля — каза Хейуърд презрително.

Боядисва си косата, стрелна се в ума на Елвира. Добра работа, но аз мога да го забележа. Никой на петдесет години няма такава руса коса. Все пак Котър Хейуърд беше красив мъж, не можеше да му се отрече.

Твърдо правило на Мин и Хелмут беше гостите им да сядат на маси по осем. Изключение се правеше единствено когато някой от гостите имаше посетител и се налагаше да поговорят насаме. В този случай, но не по-често от веднъж седмично, се появяваше маса за двама.

На вечеря Елвира с удоволствие отбеляза, че Мин ги беше сложила с Уили на груповата маса на Елиз, първата мисис Котър Хейуърд, която се оказа сприхава, тънка като молив, облечена по последна мода брюнетка в средата на четиридесетте. Приятна по-възрастна двойка от Чикаго с фамилията Дженингс, изумително красива жена в края на тридесетте — Бара Сноу, модел, който Елвира мигновено разпозна от рекламите на „Ейдриън козметикс“ — Майкъл Фийлдс, бивш конгресмен от Ню Йорк, и Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, бяха останалите гости на масата.