Мери Кларк - Играчът на лотария

Камъни в нашата градина, помисли си Елвира.

— Зависи от годишните вноски — измърмори тя.

Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, се захили:

— Жена ви ми харесва — обърна се той към Уили.

— На мен също. — Уили току-що бе приключил с шербета. — Вечерята беше страхотна, но трябва да призная, че бих искал да я подплатя с един „Биг Мак“ 21 21 Голям сандвич, предлаган във веригата „Макдоналдс“. — Бел.пр. .

Бара се изсмя.

— Радвам се, че се чувствате така. Сестра ми получи заведение „Макдоналдс“ при развода си. Аз нямах този късмет.

— Нито пък ще го има Надин, когато Котър се отегчи от нея — намеси се Елиз. — Ето какво ще получи. — Тя опря върха на палеца си до този на показалеца, така че се оформи идеален кръг. Беше съвсем ясно какво искаше да каже. — Надин е идеален пример за това защо трябва да спазваме деветата Божа заповед.

— Не пожелавай жената на ближния си — рече Уили.

— Или съпруга . — Елиз се изсмя. — Проблемът на Надин е, че имаше лошия късмет да пожелае моя.

Надин Хейуърд не изчака рецитала в музикалната зала. Вместо това се измъкна от трапезарията с първите разотиващи се и се насочи към вилата си, която бе сред най-отдалечените от главната къща.

Сряда вечерта е, мислеше си тя. В събота сутринта Котър ще дойде да ме вземе. Ще трябва да му кажа за кражбата. Ще иска да разбере защо веднага не съм се обадила на полицията. Тогава ще се наложи да му призная, че Боби не е платил застрахователната вноска на компанията. И Боби ще бъде съден.

Не мога да позволя това да се случи.

Само да не бях идвала тук преди четири години, да не се бях срещнала с Котър.

Беше се опитвала да избегне тази мисъл.

Докато свиваше от главната пътека към вилата, Надин се изпълни с отвращение от себе си и със съжаление, че изобщо беше срещнала Котър. Единствената ми екстравагантност, помисли си тя, бе да дойда тук след смъртта на Робърт и ето че трябваше да срещна този мъж.

Първият й съпруг Робърт Крендъл беше далечен братовчед на Елиз, красив, умен, забавен и любящ. Но и комарджия. Беше се омъжила за него на двадесет години и се разведе, когато Боби бе десетгодишен. Това беше единственият начин да се отърве от дълговете му. Но си бяха останали приятели. Повече от приятели. Винаги съм го обичала, помисли си тя сега.

Беше загинал преди близо пет години, карайки прекалено бързо по мократа от дъжда магистрала — все същият комарджия, все същият незаслужаващ доверие човек. Но беше оставил застраховка, достатъчна, за да осигури образованието на Боби в колеж, и именно облекчението, което изпита при откриването на този факт, съчетано с емоционалното изтощение от вестта за смъртта му, тласнаха Надин да си подари едноседмична почивка в Сайпръс Пойнт Спа.

Докато все още беше омъжена за Робърт, от време на време бе срещала Котър и Елиз на семейни събирания. В момента, в който отново ги срещна на минералните бани, беше ясно, че те почти не си говореха. Три месеца по-късно Котър й се обади. „В процес на развод съм — заяви той, — защото не можех да престана да мисля за теб.“

Внимателен. Чаровен. О, как умееше Котър да използва чара си.

„Никога не ти е било лесно, Надин — бе добавил той. — Време е някой да се погрижи за теб. Знам какво си преживяла с Робърт. Цяло чудо е, че не го убиха. Тия букмейкъри не си поплюват, когато не си плащаш дълговете. От време на време го откупувах. Не мисля, че ти го знаеше.“

Никога не беше откупувал Робърт, помисли си Надин, докато отключваше вратата на вилата. Котър никога не беше плащал ничии дългове.

Преди да успее да превърти ключа, вратата се отвори и в нея се втренчи изплашеното лице на двадесет и две годишния й син.

— Мамо, помогни ми. Какво ще правя сега?

Елвира и Уили останаха да пият еспресо без кофеин с останалите гости на масата с надеждата да научат още някоя клюка, но за разочарование на Елвира Елиз приключи темата за бившия си съпруг.

— Ще присъствате ли на рецитала, мисис Миън? — попита Бара Сноу.

— Все още не сме отвикнали от нюйоркското време 22 22 Различните щати в САЩ се намират в различни часови пояси. — Бел.пр. — отвърна Елвира. След язвителната забележка на Елиз за лотарията, на езика й беше да отговори, че ще вървят да „му откъртят един сън“, но се отказа. — Мисля, че ще е по-добре да се оттеглим — завърши тя.

С бавна стъпка Елвира изведе Уили от трапезарията. Веднага щом се озоваха навън обаче, ускори крачка.