Скот Търоу - Обратими грешки

— По сигнал. Наркопласьор в затвора ми съобщи, че е видял медальона у него.

— И той беше у Гандолф, когато го задържахте?

— Аха. — Лари кимна утвърдително. — Ще имам грижата да получа писмено потвърждение от Линахан и Возницки.

— А сексуалният момент? — продължи да се интересува Гриър. — Май не иска да си признае?

— Не още.

— И каква е вашата теория в такъв случай? — Този въпрос се отнасяше и до двамата.

— Моята теория — започна Лари — е, че е хвърлил око на Луиза, насилил я е с оръжие в ръка и го е повторил пак, след като я е убил. Но не бих защитавал тази теория с цената на всичко в съда. Явно е, че нещо ни се губи и не си струва да действаме опипом.

Гриър погледна Мюриъл и тя обясни защо Лари бърка. Направи го с небрежен тон, за да не го ядоса. Но не премълча собственото си мнение.

— Колко ще тежи една улика, зависи единствено от обвинението — обясни тя. — Понеже става дума за убийство, бихме желали журито да чуе колкото може повече гадни подробности. Специално по този пункт уликите ни са слаби, но като цяло смятам, че можем да се преборим за присъдата. Все пак не я е изнасилил марсианец, нали? Роми е или извършителят, или е съучастник. От правна гледна точка, виновен е и в двата случая.

Погледът на Гриър не трепна, но беше ясно, че е впечатлен. Когато Мюриъл се бе излюпила от леглото сутринта, съществуваше дълъг списък от неща, в които не бе уверена изобщо: дали иска да се омъжи, или да остане свободна, кой е любимият й цвят, дали някой ден ще може да понесе мисълта да гласува за републиканец, дори дали не е сбъркала, че досега не е опитвала как е с момиче. Но сложеше ли някой папка в ръката й, мисълта й ставаше остра като бръснач. Проблемите се превръщаха в пъпки, които в оранжерията на аналитичната й мисъл разцъфваха в решения. В юридическите среди за нея вече се разказваха легенди… казваха, че след нея оставала следа от пара.

— А имало ли е съучастник? — попита Гриър.

— Той казва, че е бил сам — отговори Лари. — Схване ли, че го чака иглата, може и да разберем. Защото може да му се размине, ако каже някое име.

Гриър се позамисли, после подаде ръка на Лари. След което беше съвсем естествено да го направи и с Мюриъл.

— Много добра работа — късо ги похвали той. Отвън чакаха репортери. Той помоли Лари и Мюриъл да застанат до него, докато направи късо изявление пред камерите. В мига, в който влязоха в старото тухлено фоайе на Шесто — репортери се допускаха максимум дотук, — светлините блеснаха в очите им. Дори по това време на денонощието различните канали имаха на разположение дежурни екипи, а освен това имаше и двама журналисти от пресата. Представителите на медиите се скупчиха около тях, а Гриър обяви ареста и съобщи името на Гандолф с някои подробности от полицейското му досие. Вече се бе разчуло за медальона на Луиза — в полицейското нямаше тайни. Гриър потвърди, че Катерицата е бил с медальона в джоба си при задържането му снощи. После съобщи, че засега това е всичко, което има да каже. Камерите бяха запечатали достатъчно материал за предстоящите информационни емисии.

Когато се разделяха, Гриър посочи с пръст Мюриъл и каза:

— Поздрави на Талмадж. — Каза го, без да влага особен смисъл, но тя усети как Лари трепва. Двамата тръгнаха заедно към паркинга. Лари беше на ръба да каже нещо глупаво, но в този миг Стю Дубински от „Трибюн“, закръглен като херувим, ги настигна със спринт и запъхтян заяви, че иска да направи материал за Лари: „Храбрият полицай отново се проявява“. Лари отклони предложението, но беше неестествено вежлив, особено с репортер. Изглежда, знаеше, че Стю, който отразяваше и съдебната хроника, е важен за Мюриъл.

Дубински най-после се разкара и Лари и Мюриъл останаха между двете коли. Паркингът беше осветен като нива посред нощ. Изглежда, никой не четеше статистиката за нападенията зад полицейските участъци.

— Как се представи журито ти? — попита Лари.

— Вчера следобед излязоха с решение: виновен по всички обвинения.

Той се усмихна. Беше изморен и това видимо го състаряваше. Оредяващата му коса щръкваше от поривите на ветреца, а и той имаше нежна северноевропейска кожа — като на скандинавските блондинки, — която вече бе започнала да се изсушава и да почервенява. Тя все още гледаше на Лари като на нещо от младостта си и й се струваше нелепо, че времето е започнало да оставя отпечатък върху него.

Бяха се запознали уж с идеята тя да му помогне със закононарушенията, даващи право за предявяване на иск, само че вместо това се бяха озовали в леглото, при това първият път беше, когато съпругът й бе в болницата със сърдечни проблеми — две години по-късно те го вкараха в гроба. Глупава постъпка наистина, но поне по младежки неразумна: просто бе опипвала границите на допустимото и докато се занимаваше с неща, които някои биха нарекли възмутителни, постепенно потъваше в света на правото и отговорността. По връзката им бе продължила. По странен начин, на приливи и отливи. След като Лари се бе оженил повторно. И след като Род бе починал. Казваха си, че го правят за последен път, после се срещаха случайно в съда и едното водеше до другото. Така че продължаваха със същото желание и готовност, което бяха имали в началото, когато никой от двамата нямаше представа какъв човек всъщност търси. За нея това време вече бе отминало и тя изпитваше странно чувство на съжаление и към него, и към себе си.