Скот Търоу - Обратими грешки

— Е, защо не ни кажеш с какво разполагаш — подсети го Мюриъл.

— А ти защо не ми кажеш колко ще ми свалите от присъдата? И хайде да престанем да се преструваме, че съм надупила се пред полицията тъпа чернилка в затвора.

Лари стана. Разкърши рамене, но това беше само претекст да се разходи зад гърба на Колинс. Озовал се там, той се наведе, хвана веригата и я дръпна така, че да се забие в чатала му. Мюриъл го погледна предупредително, но Лари отлично знаеше с каква сила да дърпа. После сложи ръка на рамото на Колинс и каза:

— Държиш се много лошо, приятел. Виж, не е нужно да говориш с нас. Наистина не се налага. Ние можем да се отидем, а ти ще си останеш тук за цял живот. Но ако държиш да изпълзиш от гроба, трябва да започнеш да се държиш малко по-прилично. Защото, честно казано, не забелязах пред вратата опашка от прокурори, боричкащи се да ти дадат по-добра присъда.

После пусна веригата. Колинс дръзко го погледна през рамо и отново се обърна към Мюриъл. Въпреки че не правеше нищо, за да й се хареса, младежът я привличаше с нещо. Истината бе, че дори самият Колинс нямаше представа каква отрепка е. Тя направи знак на Лари и двамата излязоха отвън. Надзирателят влезе да пази Колинс.

— Мразя да се пазаря с наркопласьори — изсумтя Лари. — Те винаги го правят много по-добре от мен. — Мюриъл се изсмя високо. Лари сам си беше виновен. Впрочем това беше нещо, което Талмадж никога нямаше да научи. Лари беше с връхната си дреха — черно кожено палто до средата на бедрата — и докато си шепнеше с него в тясното пространство на затворническия коридор, тя усещаше животинската топлина, излъчвана от якото му тяло.

— Не мога да преценя дали това недоразумение на природата се опитва да ни изработи — призна той, — или държи ключовете на царството.

— Има само един начин да разберем — каза тя. — Това тук не е като да гледаш по витрините, без да купуваш. Той трябва да сложи на масата каквото има. Изпее ли го, ни остава да проверим дали се връзва. Но ако ни предаде убиеца и се съгласи да свидетелства, момчетата от „Наркотици“ ще трябва да намалят количеството на под шест унции, което за него означава десет до дванайсет години. Самата аз обаче не мога да му обещая нищо твърдо.

Лари кимна. Това все пак беше план. Преди да влязат, Мюриъл го хвана за ръката.

— Остави говоренето на мен. Ти вече изигра ролята на лошото ченге.

Влязоха и Мюриъл обясни правилата на играта. Междувременно Колинс бе преосмислил поведението си, но макар тонът му вече да не бе така агресивен, той поклати глава:

— Никога не съм казвал, че ще свидетелствам. Все пак ми предстои да изкарам известно време в кафеза, нали така? Каквото и да кажа, оставам вътре, нали? — Мюриъл кимна и той продължи: — Пропея ли, ще ми се стъжни. Ще се погрижат да не изляза никога.

— Виж — каза Мюриъл, — и ние не сме мечтали цял живот да се срещнем точно с теб. Не си мисли, че „троен хикс“, излежаващ доживотна, се възприема от журито по същия начин като монахиня. Но ако не подкрепиш онова, което смяташ да ни кажеш, ползата от него е никаква.

— Не мога да свидетелствам — отсече Колинс. — Сложете ме на детектора, няма проблем, но не се заблуждавайте, че ще застана там. Аз съм таен информатор и толкова!

Попазариха се още няколко минути. Мюриъл вече беше готова да се откаже от свидетелските му показания. Вярваше, че информацията му ще се потвърди, но от друга страна, процес, чийто изход зависеше от показанията на „троен хикс“, изобщо не би трябвало да се започва. Накрая обеща да предложи в прокуратурата намаляване на присъдата му, но само ако показанията му доведат до осъждане. И при условие, че чуят още сега онова, което има да им каже.

— А ако ме изиграете? Арестувате онзи тип и ме зарязвате тук? Какво става тогава? — Светлите кехлибарени очи на Колинс се спряха върху лицето на Лари, сякаш наистина се интересуваше дали не смятат да го прекарат.

— Мисля, че вуйчо ти ти е казал, че може да ми се вярва — напомни Лари.

— Ха, вуйчо ми! — Колинс се изсмя пренебрежително. — Писнало ми е от него.

Лари се стегна. Мюриъл го докосна по ръката, за да го успокои, и каза на Колинс, че не може да му предложи подобри условия от тези, така че трябва да реши приема ли ги, или не.

— Бях в една таверна — започна Колинс, — казва се „Лемплайт“.

— Кога? — попита тя.

— Седмица преди да ме гепят. Във вторник. И видях един пич, дето се навърта там. Одърпан бездомник, нали знаете.

— Име?

— Викат му Катерицата. Не знам защо. Побъркан… — Колинс направи кратка пауза и продължи: — Както и да е, с няколко момчета се черпехме, а Катерицата, той все се прокрадва, продаваше стока.